186 години от рождението на войводата Стефан Караджа

Стефан Караджа, с рождено име Стефан Тодоров Димов, е роден на 11 май 1840 г. в с. Ичме /дн. Стефан Караджово/, Ямболско.

Баща му Тодор Димов е от известния род Узунниколови в с. Ичме, а майка му Калина /Каля/ е от Бинбеловия род. През 1844 г. семейството напуска с. Ичме като живее в няколко различни селища, докато след близо три години се установява в Северна Добруджа.

С буен и непокорен характер, Стефан скоро става известен сред българската революционно настроена емиграция в Тулча, Браила и Букурещ. През 1862 г. се записва в Първата българска легия в Белград.

През пролетта на 1866 г. Стефан Караджа и Хаджи Димитър преминават река Дунав заедно с Жельо войвода, но опитът за общи действия е неуспешен.

Караджата постъпва във Втората българска легия през 1867 г., а година по-късно я напуска и се връща в Румъния.

През зимата на 1867 година започва усилена подготовка на две големи чети, които да преминат българските земи и да вдигнат народа на въстание. За техни водачи са избрани опитните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 6 срещу 7 юли 1868 г. обединената чета на двамата войводи преминава р. Дунав при местността „Янково гърло“ край с. Вардим и се насочва към Стара планина.

Особено жестоко е четвъртото сражение в м. „Канлъ дере” („Кървав дол”), наречен така след това сражение. Четата е обградена от трите страни и за втори път води ръкопашен бой. В това сражение тежко е ранен и пленен вторият войвода на четата - Стефан Караджа. Той е отведен първо в търновския, а след това в русенския затвор, където умира от раните си на 30 юли 1868 г.

Поклон пред подвига и паметта на войводата Стефан Караджа, който посвети живота си на борбата за национално освобождение!

Изготвил: Виктория Михнева

уредник отдел "История на България XV - XIX век"