150 години от смъртта на Таньо войвода - за неговата чета и подвига й

Атанас Стоянов Куртев (Таньо войвода) е роден на 5 (17) април 1846 г. в гр. Сливен. Учи в местното училище в продължение на 4 години. За кратко се обучава за абаджийски занаят, след което започва да пътува с баща си, за да му помага като джелепин /търговец на добитък/. Привлечен е от революционното движение от Васил Левски и през 1871 г. става един от основателите на Сливенския частен революционен комитет. На 15 (27) ноември 1872 г. от Апостола получава пълномощно, с което е определен за организатор на комитетите в различни райони като Търговищко, Омуртагско, Котленско и Добричко. Той придружава Левски при посещенията му в Сливен.

През месец май 1873 г. властите в Сливен разкриват дейността на местния революционен комитет. Арестувани са Михаил Греков, Атанас Узунов и Сава Геренов. В края на месеца е арестуван и Таньо Стоянов, който е осъден на доживотно заточение и пристига в Диарбекир на 10 (22) април 1874 г. На 19 януари 1875 г. заедно със зет си – комитата Георги Гиндев от Сливен успява да избяга и заминава за Цариград, а оттам с кораб към Румъния. Става част от таен революционен комитет в Турно Мъгурели. Поддържа връзки с Панайот Хитов. През август 1875 година е определен за апостол на предстоящото въстание в Сливенско и развива широка революционна дейност в Турно Мъгурели и други румънски градове.

В навечерието на Априлското въстание сред българската емиграция в Румъния започва подготовка за сформиране и изпращане на чети в България, които да окажат помощ на въстаналото население. Образуват се две чети – едната под ръководството на Христо Ботев, която трябва да се прехвърли в страната и да се насочи към Врачанския балкан. Тази чета на 17 (29) май 1876 г. преминава р. Дунав при Козлодуй и започва своя поход.

Втората чета е начело с Таньо войвода, за знаменосец е избран Велко Дачев Тишев, за писар – Петър Иванов Русков и за куриер – Стефан Николов Заралията. На 16 срещу 17 май 1876 г. четата, състояща се близо 28 души, преминава река Дунав при тутраканските села Дунавец и Пожарево. Тя се отправя на юг към Стара планина, за да подпомогне въстанието във Втори сливенски революционен окръг.

За 11 дни четата преминава през Лудогорието и редица селища, от където Таньо войвода се опитва да привлече нови въстаници от Разградско, Търговишко и Шуменско на път към Сливенския балкан, но никой не се присъединява.

На 18 (30) май минават край с. Завет и продължават към с. Побит камък, където спират на 19 (31) май да почиват. На следващата сутрин в селото е изпратен Стефан Николов, за да се свърже с местните революционни дейци, но е арестуван. Таньо войвода прави неуспешен опит да го освободи. Няколко дни въстаниците се лутат и не може да открият пътя към Сливенския балкан.

На 25 май (7 юни) четата води сражение с преследващата я потеря между селата Светлен и Априлово. На 26 май (8 юни) четниците достигат до село Априлово и заемат позиция в местността Керчан баир.

На 27 (9 юни) май 1876 г. в ръкопашен бой Таньо войвода посича с ятагана си шестима турци, след което пада убит, а четата е разгромена. Оцелелите четници са заловени и изпратени на заточение. Част от тях се завръщат в България след Освобождението.

Поклон пред подвига на смелите българи!

Изготвил: Виктория Михнева, уредник в отдел "История на България XV - XIX в." към РИМ - Сливен

* Портрет на Таньо войвода с маслени бои, автор Стефан Егаров