Решения на Министерския съвет от заседанието на 9 септември 2026 г.

Приети са промени в Устройствения правилник на

Министерството на финансите

Със свое постановление Министерският съвет прие промени в Устройствения правилник на Министерството на финансите.

Измененията са насочени към оптимизиране на организационната структура на институцията, повишаване ефективността на административната дейност чрез ефикасно използване на човешките и финансовите ресурси, осигуряване на по-голяма гъвкавост при изпълнение на политиките. За целта ще бъде направено преструктуриране на административни звена, намаляване на вътрешните нива на йерархия и оптимизиране на числеността на персонала.

Допълнени са правомощия на министъра на финансите, които са му вменени по силата на националното законодателство и международни инструменти. Те са свързани с представителството на страната в Еврогрупата и Европейския механизъм за стабилност, с програмата InvestEU и с изпълнението на Социалния план за климата на Република България.

Актуализирани и прецизирани са и функциите на дирекции от специализираната администрация на Министерството на финансите.

Приет е докладът за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2026 г.

Със свое решение правителството прие доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма (КФП) за полугодието на 2026 г., който ще бъде внесен за информация в Народното събрание в изпълнение на чл. 136, ал. 1 на Закона за публичните финанси.

Докладът за касовото изпълнение на КФП за полугодието на 2026 г. ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерския съвет.

Одобрена е тарифата на БНТ и БНР за президентските избори през октомври

Правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 година.

Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс. Затова и тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на двете обществени медии.

В предложената от БНТ тарифа параметрите и цените са идентични с тези, определени в тарифата при провеждането на изборите за народни представители на 19 април 2026 година.

В предложението на БНР в част от позициите цените на агитационни клипове, хроники, диспути и други форми са закръглени спрямо съответните цени в приетата с ПМС № 40/2026 г. тарифа за парламентарните избори, проведени през април. Закръгляването има технически характер и не променя принципния подход при формирането на цените. То е направено с цел уеднаквяване на начина на представяне на цените, постигане на по-голяма яснота за заявителите, както и улесняване на административната обработка, калкулирането, фактурирането и последващото отчитане на заявките.

Срокът за приемането на тарифата е не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Своевременното й приемане е от изключително значение за нормалното протичане на предизборната кампания и нейното отразяване в програмите на обществените електронни медии.

Над 149 млн. евро допълнително получават общините

Над 149 млн. евро са одобрените допълнителни трансфери по бюджетите на общини за 2026 г. Средствата са за обществено значими дейности, проекти и програми на общините, някои от които са започнали през предходни години и работата по тях продължава. Сред тях са изграждането на Многопрофилна болница за активно лечение на детски болести „Св. Анастасия“ в гр. Бургас, разработването на приоритетни, важни за развитието на културно-историческия туризъм археологически обекти, осигуряването на дейността през тази година на Възстановителния център за деца с онкохематологични заболявания в с. Опицвет в община Костинброд и др.

Въз основа на информацията за постоянен адрес на населението по общини, подадена от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, се променя разпределението по общини на средствата за логистичното осигуряване на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 г. Промяната е в приложение № 3 към чл. 4, ал. 3 от Постановление № 119 на Министерския съвет от 2026 г. за приемане на план-сметка за разходите/трансферите по подготовката и произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 г.

Одобрени са и допълнителни разходи от над 10 млн. евро по бюджета на Централната избирателна комисия за 2026 г. Средствата са за сключени договори, свързани с осигуряването на машинното гласуване, доставка на специализирана хартия за машините, изработка на хартиени бюлетини, както и за компютърна обработка на данните от гласуването, за издаването на Бюлетин за резултатите от парламентарните избори през април, за държавни такси и за полагащите се обезщетения на членовете на Централната избирателна комисия, чийто мандат изтича през 2026 г.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на МИИИ за изпълнение на влязло в сила съдебно решение

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията за текущата година. Средствата са предназначени за осигуряване на необходимото финансиране на Агенцията за публичните предприятия и контрол за изпълнение на задължения, произтичащи от влязло в сила съдебно решение.

Съдебното решение е влязло в сила на 11.02.2026 г., като са изчерпани предвидените в закона възможности за обжалване. Извършен е и анализ на приложимостта на предвидените в Гражданския процесуален кодекс основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В резултат е установено, че в конкретния случай не са налице основания за предприемане на такова производство.

Одобряването на средствата има за цел да осигури своевременното изпълнение на съдебното решение и да предотврати допълнително нарастване на задълженията, свързано с начисляването на законна лихва за забавяне.

Правителството одобри участието на Република България в международна конференция за изменението на климата

Министерският съвет одобри Решение за организиране на участието на Република България в събитията от Програмата на българския павилион по време на 31-ата сесия на Конференцията на страните към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, която ще се проведе в периода 09-20 ноември 2026 г. в Анталия, Турция.

Правителството одобри и проект на Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията за 2026 г.

Участието на Република България с национален павилион е от изключително значение за пълноценното представяне на страната в рамките на С0Р31 и за утвърждаването на нейните приоритети в международния климатичен дневен ред.

Със своето присъствие страната ще затвърди позицията си на активен партньор в международната климатична политика и ще допринесе за развитието на решения в подкрепа на изпълнението на Парижкото споразумение.

Правителството одобри анекс към Меморандума с „Алкомет“ за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект на компанията в Шумен

Министерският съвет одобри анекс към Меморандум за разбирателство и анекс към договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между правителството на Република България и „Алкомет“ АД за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Разширяване на продуктовия микс, чрез инсталиране на линия за непрекъснато леене, линии за производство на профили, универсален фолиев стан и съпътстващи съоръжения“, който ще се реализира в гр. Шумен.

Меморандумът за разбирателство и договорът, сключени в края на 2023 година, се анексират след искане на инвеститора „Алкомет“ АД поради възникнали обстоятелства свързани с динамичната международна икономическа и геополитическа обстановка и изключително бързо променящата се производствена и пазарна среда при реализацията на инвестиционния проект.

Проектът предвижда разширение на съществуващо производство в завода. Размерът на инвестицията, като дълготрайни материални и нематериални активи, възлиза общо на 62 133 500 евро. Очакваният брой новооткрити работни места, пряко свързани с проекта, ще бъде най-малко 160 в тригодишния период на изпълнението му.

Реализирането на инвестицията би допринесло за развитие на община Шумен чрез наемане на нови служители и запазване на досегашната заетост в предприятието, както и на местната индустрия.

НСИ и органите на статистиката са провели 305 статистически изследвания

през 2025 година

Министерският съвет прие Отчет за изпълнението на Националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт през 2025 г. и Националната статистическа програма за 2026 година.

В Отчета за 2025 г. е отбелязано, че през изминалата година НСИ е провел 250 статистически изследвания, а органите на статистиката 55. Специално внимание е отделено на проведените редица работни срещи с представители на частни държатели на данни, с които са обсъдени възможностите а някои от тях вече предоставят данните си, с цел повишаване на ефективността, точността и навременността на статистическата информация.

В документа се акцентира и върху международната дейност на НСИ - осъществените редица международни срещи, както и провеждането съвместно с Евростат на конференция на тема: „Разширяване на ЕС: надеждната и съпоставима статистика като условие за успешен присъединителен процес“ с участието на ръководителите на статистическите служби от Югоизточна Европа, генералният директор на Евростат, представители на Регионалния офис на Фонда за населението на Организацията на обединените нации (ООН) за Източна Европа и Централна Азия.

Обърнато е внимание и на разработената съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството промяна на Класификацията на териториалните единици за статистически цели, която, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003 и Регламент (ЕО) № 176/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г., определя новите 4 региона на ниво 2. Отбелязано е и провеждането на регионални кръгли маси на тема „Националният статистически институт като пълноправен член на Комитета по статистика и политики в областта на статистиката на ОИСР“.

Националната статистическа програма за 2026 година, също приета от Министерския съвет днес, обхваща цялостната статистическа дейност на държавата и осигурява нейното провеждане в пълно съответствие с действащите европейски стандарти в областта на статистиката.

Нови изследвания, заложени в програмата са: Наблюдение на продължаващото професионално обучение на заетите; Батерии за съхранение на електрическа енергия; Продукти за растителна защита и управление на затревени площи;

През настоящата година НСИ ще работи и по проекти на ЕК, някои от които са: Наблюдение на работната сила - модул 2026; Програма за европейски сравнения; Нова и експериментална статистика в областта на глобализацията и други приоритетни политики за бизнеса; Дигитализация на предприятията и домакинствата.

Продължава участието на България в Европейска олимпиада по статистика 2025/2026 г.

Разработеният проект на Националната статистическа програма за 2026 година обхваща цялостната статистическа дейност на държавата и осигурява нейното провеждане в пълно съответствие с действащите европейски стандарти в областта на статистиката.

Съдържанието на Националната статистическа програма за 2026 година е съобразено с финансовите ресурси, предоставени на Националния статистически институт и другите органи на статистиката, и с бюджетите им за настоящата година.

Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на Съвета на ЕС във формат „Кохезионна политика“ в Ирлания

Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за предстоящия Съвет на Европейския съюз по Кохезионна политика, който ще се проведе на 14 и 15 септември 2026 г. в гр. Дъблин.

На срещата държавите членки ще обсъдят ролята на политиката за сближаване за засилване конкурентоспособността на ЕС, стимулиране на иновациите и повишаване на производителността. Сред основните теми за дискусия е също по-доброто финансово управление в контекста на предизвикателствата при изпълнението на политиката през следващите години.

България ще подчертае, че по-силен и по-конкурентоспособен Европейски съюз е възможен само ако се намалят регионалните различия чрез Кохезионната политика. Безспорна е нейната добавена стойност за развиване на човешкия капитал, както и подкрепата, която понастоящем оказва за бизнеса, регионалното развитие и подобряването на обществени услуги.

Нашата страна ще настоява бъдещите интервенции да отговарят по-добре на потребностите на бизнеса и регионите. Успешното планиране изисква съвместни усилия за по-висока конкурентоспособност, устойчиво развитие и социално сближаване. Ключът към това е активното партньорство с всички заинтересовани страни, както и „базиран на мястото“ подход, който отчита индивидуалните силни страни и нужди на регионите. Повишаването на конкурентоспособността изисква стимулиране на инвестициите, наред с осъществяването на реформи.

По отношение на доброто финансово управление, страната ни принципно подкрепя предложената от ЕК гъвкавост за справяне с новите предизвикателства, включително и за реакция на кризи. България обаче ще работи за постигането на ясен баланс между способност за реакция и предвидимостта на дългосрочното програмиране. Във връзка с предложения нов подход за предоставяне на финансиране срещу постигане на резултати, вместо срещу доказване на разходи, позицията на страната ни е, че този подход изисква ясни правила за добро управление, които да не създават допълнителна административна тежест за бенефициентите и да позволят съхраняването на натрупания опит.

Утвърдено е споразумение с Гърция за съвместен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество

Министерският съвет утвърди Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за изграждане и функциониране на съвместен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество, подписано на 22 юли 2026 г. в гр. София.

Споразумението определя общите положения по изграждането и функционирането на центъра за полицейско и митническо сътрудничество, компетентните органи, формите и методите на сътрудничество, защитата на данните и информацията, както и създаването на съвместна комисия, която да подпомага изпълнението му.

С влизането на споразумението в сила ще бъде прекратено действието на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за изграждане и функциониране на контактен център за сътрудничество между органите на граничната охрана, полицията, митниците и службите за административен контрол на чужденците, подписано в София на 29 април 2008 г.

Подписаният документ предвижда разширяване на обхвата и дигитализиране на обмена на информация, актуализиране на компетентните органи, въвеждане на съвместни обучения на служителите и др.

Компетентните органи за прилагане на споразумението от българска страна са Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“ към министъра на финансите.

Кабинетът одобри присъединяването на Албания към многонационалната инициатива на НАТО за съхранение на боеприпаси

Министерският съвет одобри изменение на Меморандум за разбирателство относно Многонационалната инициатива за съхранение на боеприпаси (Multinational Ammunition Warehousing Initiative - MAWI), c което Албания се присъединява към инициативата.

До момента в нея са включени 26 държави-членки на НАТО и Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване (NSPA). Инициативата MAWI е създадена през 2020 г. по предложение на Кралство Белгия. Нейната основна цел е да развива обща многонационална мрежа за съхранение на боеприпаси, която да осигурява по-висока оперативна готовност, по-ефективна логистична поддръжка и по-голяма сигурност на държавите участнички. Чрез съвместното използване на складова инфраструктура, съюзниците получават по-бърз и по- гъвкав достъп до боеприпаси при необходимост.

Правителството одобри изплащането на обезщетение от 5500 евро за нарушена презумпция за невиновност

Министерският съвет одобри едностранна декларация по дело пред Европейския съд по правата на човека за нарушение на член 6 § 2 (презумпция за невиновност) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията).

Жалбоподателят е освободен като управител на търговско дружество от съдружниците си. Заедно с друго лице съставят договор за заем с особен залог върху цялото търговско предприятие на дружеството, като представят решение на общото събрание с имитирани подписи на съдружниците. След изпълнение върху търговското предприятие, включително върху активи, намиращи се в петролна база, по нареждане на жалбоподателя наличните в базата горива се претоварват и продават.

Жалбоподателят е обвинен в кражба, длъжностно присвояване и документни престъпления, но след редица връщания на делото срещу него между инстанциите е оправдан по всички обвинения. При последното касационно обжалване на решението, само по отношение на гражданския иск на ощетеното дружество, Върховният касационен съд (ВКС) разсъждава по въпроса за вината на вече окончателно оправдания жалбоподател и констатира, че „Варненският апелативен съд е пропуснал да разгледа деянието в неговата правна същност и да изведе характеристиките на действително осъщественото общественоопасно и противоправно деяние, като подведе съставомерните факти спрямо признаците от конкретен състав на престъпление от особената част на Наказателния кодекс“. Така съдът нарушава презумпцията за невиновност на жалбоподателя.

Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по делата Y срещу Норвегия и Diacenco срещу Румъния, установяващи сходни нарушения на Конвенцията, българското правителство одобри едностранна декларация. С нея се признава нарушението и се избягва постановяването на осъдително решение срещу държавата.

Правителството одобри позицията на Република България

по дело С-545/26 пред Съда на ЕС

По доклад на министъра на правосъдието правителството одобри позицията на Република България по дело С-545/26 пред Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по искова молба на Европейската комисия срещу Република България.

Поставените въпроси в исковата молба имат за предмет установяване на неизпълнение от Република България на задълженията й по член 2 и член 3 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест, както и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.

Държавите членки са били длъжни до 27 ноември 2016 г. да въведат във вътрешното си право всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директивата, и незабавно да уведомят Комисията за тях. ЕК смята, че България не е разширила обхвата на процесуалните права и гаранции спрямо всички лица - освен за обвиняемите, те трябва да важат и за заподозрените в престъпление лица, независимо дали са били задържани от полицията или не.

В одобрената от правителството позиция се застъпва становището, че Република България е изпълнила задължението си по Директивата. Договорът на ЕС и Хартата на основните права на ЕС допускат национална правна уредба, съгласно която информацията за правата на лицето може да му бъде съобщена както чрез формален акт - например постановление за привличане като обвиняем или друго официално уведомление, така и чрез всяко друго действие на властите, от което лицето разбира, че е считано за заподозряно или обвиняемо. Такива действия са задържане, извършване на личен обиск, изземване и др. Освен това задържането само по себе си не е предпоставка за придобиването на качеството на заподозрян или обвиняем. В позицията е застъпено също, че вследствие на решенията на СЕС, в които се изяснява тълкуването на приложното поле на директивите на ЕС, включително на понятието „заподозряно лице“, може да се направи извод, подкрепен и от Европейската комисия, че не е необходимо въвеждането на специална процесуална фигура „заподозрян“.

А с последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и другите специални закони /ДВ., бр. 59 от 30.06.2026 г./, Република България напълно е изпълнила задължението си за пълно, точно и правилно транспониране, и прилагане на Директива 2013/48/ЕС, поради което моли Съда на Европейския съюз да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Решението на СЕС ще е от съществено значение за установяването на съдържанието и обхвата на приложимите разпоредби на правото на ЕС, както и за настоящи и бъдещи съдебни производства по прилагане на европейското вторично законодателство, включително и във връзка с образуваните от Европейската комисия процедури за нарушение срещу държавите членки.

Студентите в 102 специалности ще учат безплатно, ако сключат

договор с работодател

През предстоящата академична година студентите в 102 специалности ще учат безплатно, ако сключат договор с работодател от Списъка, който беше одобрен днес от Министерския съвет.

Целта на финансовата подкрепа, която ще се прилага в държавните университети, е да се подобри връзката между висшето образование и потребностите на икономиката. Мярката ще стимулира обучението във важни за развитието на страната специалности, където има недостиг на висококвалифицирани кадри, предимно от областите „Технически науки” и „Здравеопазване и спорт”.

Фирмите ще имат възможност да сключат 2043 договора с бъдещи висшисти, като се ангажират да им осигурят работно място след успешно завършване. От своя страна държавата ще покрива разходите за следването на тези студенти.

Работодателите в списъка, одобрен от МС, са предложени от шестима министри - на здравеопазването, на енергетиката, на земеделието и храните, на транспорта и съобщенията, на регионалното развитие и благоустройството и на икономиката, инвестициите и индустрията.

Прието Решение за промяна в състава на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина

Министерският съвет прие Решение за промяна в състава на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. На мястото на проф. Петко Ненков Салчев като председател на Комисията по прозрачност е определен д-р Николай Вълов Трифонов.

Д-р Николай Вълов е лекар с над 30 години професионален опит в системата на здравеопазването и военно-медицинската служба. През професионалния си път е заемал последователно медицински и ръководни длъжности във Военномедицинска академия - София и в структури на военно-медицинската система.

От ноември 2024 г. д-р Вълов е началник на Центъра по професионално обучение към Военномедицинска академия - София. В периода 2013-2024 г. е началник на МБАЛ - Плевен към ВМА-София, където изпълнява ръководни и медицински функции.

В предходните години професионалният му път преминава през различни медицински длъжности във ВМА - София, СКС - София и военни формирования в София и Сливница.

Д-р Николай Вълов завършва медицина във Висшия медицински институт - София през 1992 г. През 2014 г. придобива специалност „Медицина на бедствените ситуации (катастрофите)“ в Медицински университет - София.

В професионалната си дейност е придобил опит в управлението на медицински структури, работата в екип и ръководенето на екипи, както и в действията и организацията на работа при извънредни ситуации.

Одобрени са допълнителни трансфери по бюджетите на общини за 2026 г.

Министерският съвет на Република България одобри финансиране за борба с комарите през летния сезон на 2026 година, като средствата са предназначени за общините за провеждане на аварийни дезинсекционни дейности през месец септември. Мероприятията ще обхванат площи, които са публична държавна собственост, с което държавата цели ограничаване на опасността от бедствия и ефективна защита на населението.

Одобреното финансиране е в общ размер на 319 560,00 евро, разпределено по бюджетите на общините в страната от бюджета на Министерство на здравеопазването, като се намалят показателите по чл. 15, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Община Свищов получава държавни имоти за изграждане на укрепителни геозащитни съоръжения

Правителството обявява два поземлени имота - публична държавна собственост за частна държавна собственост и ги предоставя в собственост на Община Свищов за изграждане на геозащитни съоръжения. Те се намират в местност Край Дунава в гр. Свищов, в съседство с изграждащия се „Дунавски индустриален технологичен парк“.

Намерението на общината е да укрепи и обезопаси прилежащата му територия, тъй като теренът на парка е в обхвата на регистрирани свлачища и е наложително своевременното изграждане на укрепителни геозащитни съоръжения. Тя ще реализира два обекта за укрепване на свлачища, за които са одобрени Подробни устройствени планове - Парцеларни планове за елементи на техническата инфраструктура, извън границите на урбанизираните територии на гр. Свищов.

Придобиването на имотите от Общината ще допринесе за изпълнението на проекта за изграждане на технологичния парк, договорен за финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост в рамките на процедура „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции“. Това от своя страна ще осигури реализацията на Плана за интегрирано развитие на Община Свищов 2021-2027 г. и ще спомогне за устойчивото развитие на района.

Община Свищов ще трябва да прехвърли имотите обратно на държавата, ако до 5 години от придобиването им не изпълни предвиденото.

С решението на Министерския съвет поради отпаднала необходимост управлението на терените се отнема от Министерството на земеделието и храните.

Министерският съвет предостави индивидуално изключение (дерогация) на „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД

Министерският съвет разреши на днешното си заседание да бъде предоставено индивидуално изключение (дерогация) на „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД от член 2, параграф 1 и член Зк, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 г. относно ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

С дерогацията „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД ще може да достави на „Росатом Сервис“ АД в Русия 288 броя заварени шестоъгълни тръби от неръждаема стомана, както и на 3 броя образци (пробни тела) от неръждаема стомана, предназначени за провеждане на задължителните изпитвания на механичните свойства на метала, използван при производството на тръбите. Изделията са предназначени за влагане в контейнери за съхранение на отработено ядрено гориво за нуждите на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Доставката е пряко свързана с осигуряването на безопасната експлоатация и нормалното функциониране на централата.

Министерският съвет прие Решение за актуализиране на пътна карта за завършване на Автомагистрала Струма

Правителството прие Решение за изменение на Решение № 62 от 12 февруари 2025 г. за приемане на пътна карта за завършване на Автомагистрала Струма.

Така се осигуряват продължаващите координация и конструктивен диалог с НПО при изпълнението на проекта и отчитането на всички екологични аспекти при подготовката и изграждането на Лот 3.2. на АМ „Струма“. С акта се извършва и актуализация на сроковете за изпълнение по раздел I на пътната карта, с цел отразяване на актуалния статус и преодоляване на натрупаните забавяния, след дълги години на противопоставяне между институциите и НПО, относно техническото решение за завършване на този стратегически важен проект. АМ „Струма“ е пряко свързана с осигуряването на националната сигурност и транспортната свързаност със съседни страни-членки на Европейския съюз и НАТО Румъния и Гърция.

С цел своевременното и правилно отразяване на всички екологични съображения и продължаващото активно сътрудничество с екологични неправителствени организации, издаването на заповедта за състава на работната група и съответно последващите й изменения (при необходимост) се възлагат на министъра на околната среда и водите.

Министерският съвет прие Наредба за Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

Министерският съвет прие наредба, с която се осигуряват правила за практическото прилагане на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ), въведен в българското законодателство със Закона за ограничаване изменението на климата.

МКВЕГ е въведен за цялата митническа територия на ЕС. Той разписва правилата за налагане на въглеродна такса на границата за вноса на определени енергоемки продукти, произхождащи от трети страни (страни извън ЕС), под формата на закупуване на сертификати за емисии. МКВЕГ цели да предотврати т.нар. „въглеродно изтичане“ и да осигури равнопоставеност между производителите в Европейския съюз и тези от трети страни. Той ще допълни системата на ЕС за търговия с емисии, като очакванията са да спомогне за постигане на амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове и постигане на климатична неутралност до 2050 г.

С приетата наредбата се определят условията, редът и начинът на администриране на неговия регистър, както и рамката, по която ще се издават решения по МКВЕГ.

Правителството прие позиция на България за предстоящата неформална среща на министрите на ЕС на културата, аудиовизията и медиите

Министерският съвет одобри позицията на Република България за неформалната среща на министрите на ЕС на културата, аудиовизията и медиите, която ще се проведе на 10 септември 2026 г., в гр. Дъблин, Ирландия.

Министрите ще проведат дискусия относно доклада на съпредседателите на Специалния панел за безопасност на децата онлайн. Въпросът за въздействието на цифровата среда и социалните платформи върху развитието, благосъстоянието и безопасността на децата заема все по-значимо място в европейските и международните политики, насочени към защита правата на детето.

Грижите и отговорностите не следва да се свеждат основно до родителския контрол и възпитание, а повишаването на медийната и цифровата грамотност сред децата и подрастващите не са достатъчни, за да ги съхранят от безконтролното разпространение на вредно аудиовизуално съдържание и неограничен достъп до социални медии и други цифрови услуги, които развиват зависимости, носят рискове от онлайн тормоз, самонараняване, самоубийство, радикализация, манипулация, дискриминация, принуда, хранителни разстройства и други вредни и необратими последици.

Докладът на специалния панел, свикан от председателя на ЕК фон дер Лайен е важен документ, който може в голяма пълнота да насочи адресатите към различните измеренията на темата, съществуващите рискове и потенциални решения. Съдържащите се в него препоръки могат да вдъхновят необходими действия както на национално, така и на европейско ниво в посока намиране на решения за подценявания досега мащаб на влиянието на социалните медии върху децата и подрастващите.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството

на младежта и спорта

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2026 г. в размер на 15 059 евро за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на държавните спортни училища за бюджетната 2026 година.

Средствата се одобряват на основание чл. 1 и 2 от Постановление № 46 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и учащи в институции в системата на предучилищното и училищното образование и във висшите училища, и са във връзка с изпълнение на политиката в областта на спорта за учащи, насочена към насърчаване на децата, учениците, студентите и курсантите към физическа активност, системно практикуване на спорт и спортна изява като средство за здравословен начин на живот, физическо и духовно развитие.

Одобрена е позицията на Република България по дело на Съда на ЕС

Министерския съвет одобри позицията на Република България по Дело С-515/26 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Висшия административен съд на Хамбург (Германия), със страни - жалбоподател ,,Lotto24“ AG и ответник: Gemeinsame Gliicksspielbehorde der Lander - Anstalt des offentlichen Rechts.

Делото се отнася до разрешителен режим за посредничество при лотарийни игри и до приложението на правилата на Европейския съюз в областта на конкуренцията спрямо държавните лотарийни оператори. Решението по делото е от значение за България, тъй като критериите, които Съдът ще изведе, могат да бъдат приложими и към българската нормативна уредба и правния статут на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.

В Република България организирането на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго и техните разновидности, е предоставено по силата на закона единствено на държавата и се осъществява от ДП „Български спортен тотализатор“. Поради това България има пряк правен интерес да участва в производството пред Съда на Европейския съюз.

В позицията си българското правителство поддържа, че самото предоставяне на изключително право на държавен оператор не е несъвместимо с правилата на ЕС в областта на конкуренцията и че наличието на монопол не може автоматично да се приема за нарушение. Необходима е конкретна преценка на съответния пазар и на обстоятелствата по всеки отделен случай.

Република България поддържа също, че запазването на разпространението чрез контролиран канал може да бъде обективно оправдано с необходимостта от осигуряване на еднакъв контрол върху достъпа до игрите, проследимост на транзакциите и прилагане на установените ограничения. Българската страна предлага Съдът да приеме, че разглежданият разрешителен режим е допустим съгласно правото на Европейския съюз.

С одобрената позиция Република България ще има възможност да изложи аргументи в подкрепа на действащия модел на организация на лотарийния сектор в страната и да допринесе за формирането на съдебната практика на Съда на Европейския съюз в тази област.

Със 170 млн. евро ще бъдат компенсирани енергоемки потребители на електрическа енергия в периода 1 юли 2026 г. - 30 юни 2027 г.

Енергоемките потребители на електрическа енергия ще бъдат компенсирани със 170 млн. евро в периода 1 юли 2026 г.- 30 юни 2027 г., а изплатените помощи не трябва да водят до намаляване на цената под 50 евро/MWh. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, определяйки прогнозен бюджет на програмата за компенсации, приета с Постановление № 237 на МС.

Предвид продължаващата волатилност на енергийните цени в Югоизточна Европа, фокусираната подкрепа за предприятия от енергоинтензивни индустрии е критична за запазване на тяхната конкурентоспособност, тъй като те са почти изцяло експортноориентирани. Средствата за изпълнение на програмата се осигуряват от приходите във фонда „Сигурност на електроенергийната система”.

Припомняме, че право на компенсации имат енергоемки потребители на електрическа енергия, които извършват икономически дейности в сектори, изложени на значителен риск от загуба на конкурентоспособност поради продължаващата волатилност на цените на електроенергията (посочени в Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г.). Компенсациите се изчисляват в размер до 50% от цената на използваната електроенергия, като условието е половината от получената