Кой ще плати цената за прозрачността и правото на избор при AI-генерираната музика?

Потребителският казус около правото на слушателите да бъдат информирани, когато музикалните тракове са изцяло или частично генерирани с изкуствен интелект, както и да разполагат с възможност да филтрират създадените с такава технология произведения, се превръща в бизнес въпрос, когато се срещне с интересите на останалите участници в екосистемата – носители на авторски права, платформи, AI компании и други. Тогава възниква и големият въпрос: кой ще плати цената за прозрачността и правото на избор?

Коментарът е на основателя на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в рубриката „Бизнес арт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Над 70% от потребителите искат да знаят, ако в плейлистите им в стрийминг платформите или по радиото звучат музикални произведения, които са AI генерирани или с участие на технологията както и да могат да филтрират тези траковете в плейлистите си. 77% смятат, че авторите трябва сами да решават дали техните произведения и гласове могат да бъдат използвани за обучение на генеративен AI, а 74% подкрепят идеята авторите да получават възнаграждение, когато музиката им се използва за създаване на ново съдържание. Същевременно, над половината не биха плащали повече за абонамент за стрийминг на музика, дори това да означава, че изпълнителите и композиторите ще получават по-добро възнаграждение за труда си и едва един на всеки пет е готов да плати повече за функционалност за филтриране“, посочи Руменова, цитирайки данни от проучване на YouGov сред над 4000 потребители на възраст между 12 и 65 години в Дания, Норвегия, Швеция и Финландия.

По думите ѝ процентите не могат автоматично да бъдат пренасяни върху българския или европейския потребител като цяло, но проучването очертава интересна тенденция в поведението на потребителите на зрели дигитални пазари.

Руменова добави, че от друга страна, в Европейския съюз съществува правна уредба, която дава на потребителите основание да имат легитимно очакване за прозрачност, на авторите – конкретни права, а на платформите и AI компаниите вменява определени задължения.

Тя обясни, че регулациите относно създаването на произведения на изкуството с помощта на AI се развиват в три посоки.

Регламентът за изкуствения интелект (AI Act) въвежда изисквания за прозрачност при определени AI системи, включително изисквания определено AI-генерирано или манипулирано съдържание да бъде маркирано по начин, който позволява да бъде машинно открито като такова. Но от гледна точка на потребителя остава важният въпрос дали информацията ще бъде достатъчно видима, разбираема и достъпна в момента, в който човек прави своя избор“, отбеляза експертът.

Втората важна посока е защитата на потребителите от заблуждаващи търговски практики. Съгласно правилата на ЕС за нелоялните търговски практики пропускането на съществена информация, необходима на средния потребител за вземане на информирано решение, може да представлява заблуждаващо бездействие, когато е възможно да повлияе върху решението му.

„Не всеки случай, в който произведение е създадено с изкуствен интелект и това не е обозначено, означава автоматично нелоялна търговска практика. Всеки случай трябва да се изследва индивидуално, като се вземе предвид дали информацията за използването на AI е съществена за избора на средния и на съответния потребител и как е представено съдържанието от платформата“, каза още Руменова.

Третата посока е защитата на авторските права. Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (DSM Directive) урежда, наред с друго, условията за използване на произведения за text and data mining. При определени условия носителите на права могат да запазят правата си върху използването на произведенията за тази цел, включително чрез подходящи машинно четими средства при публично достъпно онлайн съдържание.

В отговор на въпрос на водещата Роселина Петкова защо потребителите искат да знаят дали музиката е AI-генерирана, Руменова посочи, че значителна част от хората все още предпочитат музиката да бъде създавана предимно от хора или AI да бъде използван като инструмент, при който човешкият творец запазва водещата роля – както потвърждават резултатите от цитираното проучване.

Тя отбеляза още, че част от платформите вече разработват инструменти за обозначаване на AI-генерирано съдържание, а други разчитат на информация от носителите на права или на механизми за подаване на сигнали и последваща проверка.

В студиото на предаването „Бизнес старт“ Габриела Руменова прогнозира, че е възможно в бъдеще да се развият и допълнителни инструменти, включително платени функционалности, чрез които потребителите да могат да филтрират AI-генерирано съдържание и да отдават приоритет на произведенията според начина, по който са създадени. Според нея обаче, ако говорим за информация, която е необходима на потребителя, за да направи информиран избор, не бива прозрачността да се превръща просто в още една премиум функция. Затова въпросът кой трябва да понесе разхода за прозрачността е бизнес въпрос, но и въпрос на потребителски права.

В края на разговора Руменова подчерта, че разбирането, че авторите заслужават справедливо възнаграждение за труда си, е въпрос и на обществена отговорност. „Това е част от общото ни израстване като общество – да разбираме, че всеки човек – и в личното, и в професионалното си битие, има права и задължения и че отговорността на всеки един от нас е да ги съблюдава.“, завърши тя.

"Ние потребителите"