Плакат за „Домът на Бернарда Алба“ създаде наградена дебютантка – Ралица Вълева

• С премиерата на 28 септември – камерна изложба на младата плакатистка. За пръв път в историята си, Международното триенале на сценичния плакат възложи на дебютант практическа работа в Сливенския драматичен театър. На Есенния театрален салон т.г., Международното триенале гостува за пръв път извън София със колекцията си „Антология на българския сценичен плакат“.

Проведеното в края на декември 2025 г. 11-то издание на Международното триенале на сценичния плакат, за пръв път в историята си възложи на награден дебютант практическа творческа работа в областта на плакатното изкуство. И тази работа стана част от творческата работилница на Сливенския драматичен театър. Ето как:

В последния форум, българските студентки Каталина Василева и Ралица Вълева са отличени с бронзовите плакети на наградата за дебют на студент на фондация „Камен Попов“. Новото е, че на един от носителите на престижния специален приз за млади автори и студенти – а именно Ралица Вълева, триеналето възлага поръчка за професионална работа в театър и това не случайно е Сливенския драматичен театър – дългогодишен партньор на Международното триенале на сценичния плакат и един от малкото театри в страната, който работи с професионални плакатисти за своите представления.

Работата, възложена на Ралица Вълева и финансирана от Международното триенале, е изработване на плакат за спектакъла на театъра „Домът на Бернарда Алба“, чиято премиера предстои на 28 септември, в програмата на тазгодишния Есенен театрален салон. Плакатът вече е факт!

За наградата, съучастието в триеналето на Сливенския драматичен театър и за най-новите съвместни прояви на театъра и триеналето разговарям с Албена Спасова, съорганизатор на Международното триенале на сценичния плакат и преподавател в Националната художествена академия.

-Г-жо Спасова, каква е връзката между наградата за млад плакатист на Международното триенале на сценичния плакат в София и поръчката на наградения художник за изработка на плакат за спектакъла „Домът на Бернарда Алба“ на Сливенския театър?

-През 2022-ра, по време на 10-тото юбилейно издание на Международното триенале на сценичния плакат - София, фондация "Камен Попов" /Галерия 88/ започна да присъжда награда за дебют на български автор в рамките на Триеналето. Първият неин носител е Георги Георгиев - Аршата. При 11-тото издание (2025) тази практика продължи, като наградите да дебют станаха две - на Каталина Василева и на Ралица Вълева. Тези награди се определят от авторитетно международно жури и имат особено значение, за да бъде стимулирана творческата активност точно на най-младите, на тези, които са в самото начало на своя творчески път. Въодушевени от този щедър жест на нашите партньори от фондация "Камен Попов", от Триеналето решихме да надградим тази награда, подпомагайки създаването на плакат за конкретно предстоящо представление, т.е. да финансираме нов плакат за нов спектакъл, който да е дело на наградените авторки. Изборът на театър за нас беше много лесен, защото от години работим изключително успешно със сливенския театър и така първата конкретна реализация е на Ралица Вълева, за спектакъла "Домът на Бернарда Алба" от Лорка, реж. Петър Денчев.

-В какви дейности се изразяваше и как укрепваше в годините програмата за съвместна работа между Международното триенале и ДТ „Стефан Киров“?

-Преди всичко става дума за разбирането, че сме съмишленици относно важните процеси в културата, за това, че сцената има нужда от своите плакати, че симбиозата между сценични и визуални изкуства е неизбежна и взаимно обогатяваща. Това сътрудничество има конкретни измерения, които се изразяват в поредица изложби на Триеналето, осъществени във великолепното пространство на сливенския театър: "Памет и плакати", "Жените и плаката", "Театърът - това съм аз" - все престижни международни колекции, събрали цвета на българския и световен плакат. И така до днес, когато изложбата е на една много специална селекция - "Антология на българския сценичен плакат".

-Комплимент или реалност е информацията, че Сливенският драматичен театър едва ли не единствен сред професионалните театри излиза на премиерите си с професионално изработени плакати?

-Не мога да съм абсолютно категорична в тази статистика, но действително в 10-тото Триенале се откроиха плакатите на Маргарита Дончева – всички създадени за реални действащи спектакли от програмата на ДТ „Стефан Киров“ и за съжаление нямаше много подобни примери. Така че сливенският театър направи много положително впечатление с този професионален подход към плаката;

-Нещо повече за идеята Ви с директорката на театъра Радост Костова, премиерата на „Домът на Бернарда Алба“ на 28 септември да бъде съпроводена от малка изложба на серия плакати, изработени за представлението от дебютантката Ралица Вълева?

-Вече обсъдихме с директорката тази идея, защото по време на своя творчески процес Ралица създаде цяла серия плакати, които са истински творчески находки, издържани са в една много стилна графична стилистика и би било чудесно да успеем да покажем и тях. Така че, в момента сме в процес на подготовка на тази камерна изложба, отново в пространството на театъра. Вярваме, че по този начин не само ще насърчим един млад творец - Ралица е все още студентка в НХА (магистър, "Плакат и визуална комуникация"), но и начин да провокираме въображението на публиката. Друг важен подтик за нас е и това, че в Сливен се намира и успешно функционира Националната художествена гимназия "Димитър Добрович". Вярваме, че различните инициативи, за които разказваме, обогатяват опита и разширяват хоризонта на възпитаниците и преподавателите в тази авторитетна образователна институция;

-На Есенния театрален салон в Сливен т.г., Международното триенале на сценичния плакат гостува за пръв път извън София със своята колекция „Антология на българския сценичен плакат“. С какво е така ценен и важен за плакатното изкуство този изследователски проект?

-За Триеналето е чест, че за Есенния театрален салон в Сливен можем да представим един от нашите най-успешни проекти, който сме нарекли „Антология на българския сценичен плакат“. В него са събрани знакови постижения на различни поколения български творци, работили в сферата на сценичния плакат. Включени са творби, създадени през последните 5 десетилетия, за емблематични постановки. Колекцията е своеобразна хроника на стойностни постижения както в областта на плаката, така и в театъра като цяло. С този проект се опитваме да запазим паметта, да улесним диалога между поколенията, да извадим от забрава забележителни произведения. За съжаление, в България липсва музейна институция, която да събира и да изследва изкуството на плаката, ето защо нашият проект цели да запълни тази празнина и е част от последователната политика на Триеналето да поддържа жива традицията на българската плакатна школа. Колекцията е показвана с голям успех в Народния театър, в несъществуващата вече зала "Индустриална" и с настоящата изложба за пръв път гостува извън в София;

-Кои големи имена могат да се видят в тази изложба? И какви тенденции от историята на българския сценичен плакат биха могли да се проследят?

-Колекцията се отличава с изключително многообразие от стилове и авторски решения. В нея с няколко плаката са представени най-големите майстори на българския плакат: Асен Старейшински, Димитър Тасев, Огнян Фунев, Стефан Десподов, Божидар Икономов, Ралица Станоева, Божидар Йонов, Людмил Чехларов и много други. Характерно за тях е, че с творчеството си създаваха лицата на различни театри, правиха облика им разпознаваем. В селекцията сме включили десетки творби, отличени с награди, получили признания у нас и по света. Същевременно, в колекцията присъстват и произведения на автори от следващите поколения, което прави картината още по-разнообразна и показателна за цял един дял от съвременната ни визуална култура.

Интервю на Щилияна ВАСИЛЕВА