Излезе новия брой 1, 2026г. на списание "Текстил и облекло"

Статия 1: Електроовлакняване: Производство на нановлакна за текстилни приложения

Автор: A. Sezai Sarac1*, Viktor Soprunyuk, Selin Gumrukcu, Baran Sarac, Wilfried Schranz

Резюме: Нарастващото търсене на усъвършенствани текстилни материали с повишена функционалност стимулира интензивните изследвания в областта на технологиите за производство на нановлакна. Електроовлакняването се утвърди като един от най-универсалните, ефективни и икономически изгодни методи за получаване на нановлакна с контролирана морфология и състав.

Настоящата статия представя обзор на принципите, процесите и приложенията на технологията за електроовлакняване, като се поставя акцент върху интегрирането ѝ в съвременните предачни системи и текстилното производство. Специално внимание е отделено на разработването на процеси и устройства за електроовлакняване, които позволяват мащабируемо производство и създаване на иновативни текстилни материали.

Разгледан е потенциалът на получените чрез електроовлакняване нановлакна за проектиране на функционални материали, включително нашата работа върху магнитни композити от полиакрилонитрил (PAN), които предлагат регулируеми свойства за разнообразни приложения в областта на интелигентния текстил, биотехнологиите, енергетиката и екологичното инженерство.

Текстилната индустрия преминава през трансформация, обусловена от необходимостта от леки, многофункционални и устойчиви материали. Традиционните технологии за предене, макар и силно развити, имат ограничения при създаването на влакнести структури в наномащаб с уникална специфична повърхност и механични свойства.

Електроовлакняването е процес, при който се използват електростатични сили за изтегляне на фини влакна от полимерни разтвори или стопилки. Технологията преодолява тази празнина, като позволява получаването на влакна с диаметри от десетки нанометри до няколко микрометра и по този начин разкрива нови възможности в текстилното инженерство и материалознанието.

Ключови думи: Електроовлакняване; нановлакна; магнитни наночастици; полиакрилонитрил; текстилно инженерство; функционален текстил.

https://doi.org/10.53230/tgm.1310-912X.2026.0001.01

Статия 2: Приложение на 3D текстил в пожарникарското облекло

Автор: Андрей Белчев, Умме Капанък

Резюме: Защитното облекло за пожарникари трябва да осигурява баланс между термична защита, ниско тегло и висок физически комфорт. Съществуващите разработки са насочени предимно към структурното пожарникарско облекло и рядко адресират специфичните зони, податливи на изгаряния при внезапно обгръщане с пламък при пожари. В настоящото изследване е разработен прототип на полушуба за пожарникари с локализирано включване на огнеупорна триизмерна вътъчноплетена тъкан. Целта е подобряване на термозащитните и комфортните свойства в критични контактни зони, без увеличаване на теглото и обема на облеклото.

Ключови думи: защитно облекло, триизмерен текстил 3D, термична защита, пожарникарско облекло, огнеупорни материали

https://doi.org/10.53230/tgm.1310-912X.2026.0001.02

Статия 3: Концептуална рамка за AI-асистирано инженерно-технологично подпомагане в шевното производство като част от проекта SMART-SEW

Автор: Фатме Ифраим Юмер

Резюме: Бързото развитие на изкуствения интелект създава нови възможности за усъвършенстване на инженерно-технологичната подготовка в шевното производство. Докато съвременните изследвания са съсредоточени предимно върху автоматизацията, компютърното зрение и контрола на качеството, приложението на генеративни и асистиращи AI инструменти в подготовката на шевното производство остава сравнително слабо проучено.

Настоящата статия разглежда потенциала на AI като подпомагащ инструмент в дейността на инженер-технолога и предлага концептуална рамка за неговото приложение в инженерно-технологичната подготовка. Анализът е основан на критичен преглед на актуалната научна литература, свързана с Industry 4.0, Industry 5.0, изкуствения интелект и цифровата трансформация на текстилната индустрия, както и на инженерно-технологичен анализ на основните дейности при подготовката на шевното производство.

В резултат е предложена авторска концептуална рамка, при която изкуственият интелект подпо-мага обработването на техническа информация, структуриране на документация и формулиране на инженерни решения, като водещата роля и крайната отговорност остават при инженер-технолога. Рамката е съобразена с човеко-ориентираните принципи на Industry 5.0 и може да служи като основа за бъдещи експериментални изследвания и практическо внедряване в предприятията от шевната индустрия.

Ключови думи: изкуствен интелект, инженерно-технологична подготовка, шевно производство, Industry 5.0, цифровизация, инженер-технолог, текстилна индустрия, SMART-SEW.

https://doi.org/10.53230/tgm.1310-912X.2026.0001.03