Честваме Деня на народните будители

Има дати в българската история, които не просто отбелязваме в календара, а носим дълбоко в сърцата си. Една от тях е 1 ноември – Денят на народните будители. Това е денят, в който свеждаме глава пред онези велики българи, които запалиха светлината на знанието в най-мрачните времена от нашето минало.

В продължение на близо пет века, по време на османското владичество, българският народ живее без своя държава, но не позволява да бъде заличена неговата памет. Манастирите се превръщат в пазители на книжовността, църквите – в духовни убежища, а училищата – в огнища на надежда. Именно тогава се появяват хора, които разбират, че един народ може да бъде подчинен физически, но никога не бива да бъде поробен духовно.

През 1762 г. в Хилендарския манастир един монах създава произведение, което ще пробуди българското съзнание – „История славянобългарска“. Това е Паисий Хилендарски – човекът, който не притежава оръжие или власт, а нещо много по-силно – словото.

„О, неразумни юроде! Поради що се срамиш да се наречеш болгарин...“

Тези думи са зов към един народ да отвори очите си, да погледне назад и да открие достойнството на своя произход. Паисий ни напомня, че човек, който не познава корените си, трудно може да разбере кой е и накъде върви.

Той ни оставя и едно непреходно послание:

„Чети и знай, за да не бъдеш подиграван и укоряван от други племена и народи.“

Защото знанието е свобода, историята - памет, а паметта е духовният корен на всеки народ.

Но пробуждането не е само на хартия. То е в сърцата на смелите българи, борещи се за свободата. Васил Левски превръща идеала за независима България в своя житейска съдба. Христо Ботев събира в едно перото и революционния дух, а Георги Раковски и Любен Каравелов посвещават живота си на националното освобождение.

През 1909 г. празникът на народните будители е отбелязан в Пловдив, а през 1922 г. 1 ноември е обявен официално за Ден на народните будители по инициатива на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски. След прекъсване през 1945 г. празникът е възстановен през 1992 г.

Днес будителството не се ограничава до миналото - то живее във всеки, който пази, поддържа и предава искрата на познанието, обичта и родолюбието. Държавите могат да изгубят границите си, времената могат да променят света, но народ, който съхранява паметта си, никога не губи своя път.

Поклон пред онези, чието слово, знание и дух времето не успя да покори!

Честит Ден на народните будители!

Изготвил: Мария Павлова, експерт "Връзки с обществеността" към РИМ - Сливен