Парламентът прие на първо четене да се налага затвор на работодател, който наеме пет или повече незаконно пребиваващи чужденци

Парламентът прие да се налага затвор на работодател, който наеме на работа пет или повече незаконно пребиваващи в страната чужденци. Това стана с приетите на първо четене промени в Наказателния кодекс. Предвидено е нарушителите да се санкционират и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева. Затвор и глоба се предвижда и за предприемач, който наеме незаконно пребиваващ чужденец, за който знае, че е пострадал от трафик на хора. Наемането на непълнолетен незаконно пребиваващ в страната чужденец се предвижда да се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от три хиляди до тридесет хиляди лева. Наказанието за системно наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци е от една до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева. Според вносителя Анастас Анастасов законопроектът цели хармонизирането на българското наказателно законодателство в областта на заетостта на чужденци – граждани на трети държави, с Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент.

Проект за решение относно участието на България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз ще бъде първа точка от дневния ред на парламента в петък. В пленарна зала ще присъстват премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков и външният министър Николай Младенов. Дебатът ще продължи до гласуване на решението. След приключване на дискусията в Народното събрание ще се проведат разисквания по питането на Иван Вълков и Владимир Тошев от ПГ на ПП ГЕРБ към министъра на транспорта Ивайло Московски относно стойността на договора за проектирането и изграждането на комбиниран /пътен/железопътен/ мост на река Дунав, при Видин-Калафат.

Клетва като депутати в началото на днешното пленарно заседание положиха двама народни представители от ПП ГЕРБ – Лилия Христова и Христо Чаушев. Те влизат на мястото на Емануил Манолов и Йордан Николов, чиито правомощия бяха прекратени предсрочно.

Преференциалната цена за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници да е действащата към датата на въвеждане на обекта в експлоатация, което става с акт "16", а не към датата на съставяне на констативен протокол за завършване изграждането на обекта /акт "15"/. Това реши парламентът, като гласува на първо четене промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, предложени от Валентин Николов /ПГ на ПП ГЕРБ/. Така според вносителя се въвеждат по-ясни условия за прилагането на преференциите при изкупуване на ток от обекти, които се изграждат поетапно, и обекти, чието строителство се подпомага със средства по национална или европейска схема. По данни на министерството на енергетиката, цитирани от Валентин Николов, от текущите проекти с мощност 4700 мегавата около 1000 мегавата са с официални договори за присъединяване, около 3000 мегавата са с предварителни договори за присъединяване и около 700 мегавата са в експлоатация, като в същото време капацитет на мрежата е за от около 2300 мегавата. Депутатът посочи, че инвеститорите трябва да имат сигурни дати за присъединяване на обектите, които да бъдат посочени в 10-годишен план за развитие на възобновяемите източници. Определянето на преференциалните цени да става при издаване на акт "16", а не на акт "15", Валентин Николов обясни с това, че при акт "15" държавата няма контролни функции и в много случаи са установени нарушения. Според вносителя, ако неуредиците в сектора не бъдат решени, има риск от сериозни проблеми с капацитета на мрежата и с неконтролираното присъединяване на нови енергийни обекти, което пък на свой ред би довело до налагане на ограничения в изкупуването на произведената от тях електроенергия.