Парламентът даде съгласие за участие на България в преговорите и сключване на европейския финансов пакт

Народното събрание даде съгласие за участие на България в преговорите и сключване на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз, но при определени условия. Едно от условията е участието на страната ни да не води до финансови задължения и ангажименти за хармонизация на данъчната политика с договарящите се държави от Европейския съюз. Решението беше взето със 129 гласа "за", един "против" и 48 въздържали се. Решението предвижда България да приложи разпоредбите на Дял Трети от договора след ратификация от Народното събрание, а да прилага договора в неговата цялост от датата на присъединяването й към еврозоната и отпадането на дерогацията по чл.5 от Акта относно условията за присъединяването на България и Румъния и промените в Учредителните договори.

В документа, представен от председателя на Комисията по европейските въпроси Моника Панайотова, е записано, че Народното събрание дава съгласие за участие на България в преговорите по договаряне на европейските финансови и фискални правила и подкрепя сключването на договора, но при следните условия – участието на страната ни да не води до финансови задължения и до ангажименти за хармонизация на данъчната политика с договарящите се държави от Европейския съюз. България ще прилага Договора в неговата цялост от датата на присъединяването й към еврозоната и отпадането на дерогацията по чл. 5 от Акта относно условията за присъединяването на България и Румъния и промените в Учредителните договори, предвижда решението. Менда Стоянова, председател на комисията по бюджет и финанси, съвносител на текстовете, подчерта, че в европейския договор има два основни момента – от една страна засилване на фискалната дисциплина, от друга – на общата икономическа политика и координация на държавите-членки. Изминалата година, отбеляза тя, доказа нуждата от въвеждане на по-строги фискални правила не само за еврозоната , но и извън нея. Менда Стоянова припомни, че България провежда разумна фискална политика и много преди да започнат разговорите за финансовите правила в Европа в нашето законодателство е въведено т.нар. златно фискално правило – за дефицита и дълга.

България трябва да участва активно в дискусиите по финализиране на международния договор и в същото време да отстоява позицията, че правото на Еворпейския съюз е над този договор, категорична е Менда Стоянова. Страната ни по думите й трябва да е "за" координация на икономическата политика, насочена към засилване на икономическия растеж, но без това да е свързано с отказ от национална политика в данъчното законодателство.

Правителството беше едно от първите, което заяви, че ще се консултира с Народното събрание, преди страната да вземе решение за присъединяване към договора, напомни министърът на външните работи Николай Младенов. Убедени сме, че дълговата криза е в резултат от неспазването на фискалните правила и най-голямото предизвикателство през 2012 г. е да не се допусне дългова криза, която да доведе до рецесия на европейската икономика, добави първият ни дипломат. Той е категоричен, че не новите страни-членки на ЕС са причина за настоящата криза. България, подчерта Николай Младенов, е сред най-дисциплинираните и подготвените държави за справяне с кризата. По думите му, присъединяването ни към европейските фискални правила е и силно политическо послание към инвеститорите. Затова и България настояваше разпоредбите на договора най-бързо да бъдат инкорпорирани в правото на ЕС, допълни Николай Младенов, както и за запазване ролята на съществуващите европейски институции и недопускане създаването на паралелни структури в Европа. Важно беше, по думите му, да се постигне съгласие в срещите на върха от еврозоната да участват и страните извън нея, които са заявили желание за присъединяване. Николай Младенов увери, че в договора има гаранции за ефективното функциониране на вътрешния пазар на Европейския съюз, както и клаузи, предотвратяващи приемането на разпоредби, които биха накърнили правото на самостоятелна данъчна политика.

Не нарушаваме принципите на солидарност, защото солидарност означава първо – да защитаваме интересите на българските граждани и второ – да спазваме общоевропейския договор от Маастрихт, а ние правим и двете, заяви вицепремиерът Симеон Дянков по време на обсъждането. Подкрепяме условията за засилено фискално управление, предвидени в глава трета, поддържаме да се разпишат ясни правила за бюджетна дисциплина в националните законодателствата на всяка държавите от ЕС, посочи Симеон Дянков. България обаче е поискала да падне глава четвърта, докато не стане ясно какво означава обща икономическа политика, както и координация и сближаване в тази посока. Изрично настояхме да няма препратки към пакта "Евро-плюс" и държавите извън валутния съюз да имат право на наблюдатели на срещите на върха в еврозоната, коментира финансовият министър. Той изрази задоволство от постигнатото, защото предложенията на България са били отразени последващите текстове на проектодоговора. Симеон Дянков отбеляза, че България е подкрепила идеята за наказателни процедури срещу страните, които не спазват бюджетната дисциплина. Поискахме подобни санкции и за държавите с превишен външен и общ държавен дълг, но това още го няма проектодоговора, уточни той. Симеон Дянков припомни, че преди година в България са започнали разговори по т.нар. Пакт за финансова стабилност, като резултатът е записаните в Закона за устройство на държавния бюджет граници за дефицита и ограничаване на държавните разходи. Искаме всички страни от Европейския съюз да въведат такива ясни правила за фискална дисциплина в националните законодателства, заяви финансовият министър. Той беше категоричен, че определянето на преките данъци е въпрос от национално естество и отбеляза, че за България се решава със закон, приеман от Народното събрание. Не сме страна от европейския стабилизационен механизъм и няма да участваме в него, посочи Симеон Дянков. По този начин заявихме ясно виждане за неучастие на България към допълнителните програми на МВФ, припомни той и допълни, че това е било отчетено и процедурата продължава без нас и няколко други държави. По въпроса за влизането в еврозоната Симеон Дянков заяви ,че няма причина да плащаме авансово такса вход - нещо, което с глава четвърта е можело да стане, но вече няма такава възможност.