Sliven online

Начало
Категории новини
Други категоризации
Новинарски сайтове
Източници на новини
- Бюро по труда-Сливен
 - ВиК-Сливен
 - ДейтаМплант
 - МБАЛ "Д-р Ив.Селимински"
 - МКБППМН Сливен
 - Мед. център Миркович
 - Митрополия Сливен
 - ОУ "Е. Багряна" (XII)
 - ОУ "П. Хитов" (VII)
 - ОбСНВ, ПИЦ-Сливен
 - Област Сливен
 - Община Сливен
 - Общински съвет - Сливен
 - Обяви за работа – Сливен
 - ПГ по Механотехника
 - ПГПЗЕ "Захарий Стоянов"
 - ППЗЦ - Сливен
 - ПХГ "Дамян Дамянов"
 - РЦИР
 - Регион.Ист.Музей-Сливен
 - СБР - Котел
 - СУ "Й. Йовков" (X)
 - Сп. "Текстил и облекло"
 - Спортно у-ще "Д. Рохов"
 - ТПП-Сливен
 - Топлофикация-Сливен
 - Туида Нюз
 - ЮТРЛВК - Сливен
 
Търсене
Преводач
RSS
Сливен. Новини от източника. Последни новини
Сливенският художник Атанас Кавръков, един от последните български иконописци.
Сливенския художник Атанас Кавръков е един от последните български иконописци. Наследил дълголетната ни иконописна традиция, той отбелязва и нейния завършек.
Атанас Кавръков е роден на 6 февруари 1877 година в Сливен. Влечението му към рисуването се проявило още през детството. Като завършил трети клас, през 1896 г. баща му го дал да учи занаят при Никола Василев – Марангозчията от Калофер, който бил дърводелец и резбар. По традиция, занаятчиите не предавали лесно тайните си на своите чираци. Любознателния младеж скрито наблюдавал какво дяла майсторът, после правил същото веднъж, втори, трети път.
През 1898 година майстор Никола и 21 – годишния Атанас изработват две олтарни врати с богата резба. През 1899 година Атанас Кавръков създава рядко красива рамка – резба за фотография, предназначена за Парижкото изложение.
След като отслужил военната си служба той работи в Шипченския манастир, където има нужда от дърводелци. Там наблюдавал иконописците – професори със своите студенти от Петербург. Завръщайки се в Сливен, Кавръков нарисувал портретите на Желязко Караманов, Димитър Пчеларов, Цвятко Кършев, по – късно и на баща си.
През 1904 година заминал в Габрово където работил дърводелство, а в свободното си време учел при иконописеца Рачо Тихолов.
През 1909 година работи в своя град, но поръчките му са отвсякъде: Старазагорско, Търновско, Бургаско, Карнобатско, Ямболско, Елховско. Изографисва предимно църкви. Заедно с чеха Йосиф Цобел реставрират иконите в една от най-старите църкви на Балканския полуостров „Св.София” в кв. Ново село. Неговата сръчна ръка е оставила следи в почти цяла Югоизточна България. В много от иконите той излиза извън рамките на църковните канони. Произведенията му са в близо петдесет селища.
Скиците му с молив от Балканската и Първата световна война са дълбоко хуманни и прочувствени – „Холерни бараки”, „Бежанци”, „На пост”, „Боят при село Зборско” .... общо над 30 скици. Балканската война го възпрепятства да постъпи в рисувалното училище в София.
Съюзът на художниците дава съгласието си за чествуването на Атанас Кавръков от сливенската общественост, но смъртта му на 8 януари 1956 година изпреварва проточилата се подготовка.
Да почетем и споменем сливенския художник Атанас Кавръков.