Прозрачността, почтеността и равнопоставеността в политиката дискутираха в София

На 22-23.06.2015 г. заместник областният управител Камен Костов участва в конференция на тема „Прозрачност, почтеност и равнопоставеност на влиянието върху политиката“. Форумът беше организиран от Асоциация „Прозрачност без граници“ (Transparency International). Участие в дискусията взеха водещи политолози и социолози в България, както и представители на бизнес организации, Народното събрание на Република България и други институции. Специален гост и лектор на събитието беше Хелън Турек от Международния секретариат на Transparency International.

По време на срещата стана ясно, че до настоящия момент са разработени пет законопроекта за уреждане на лобистката дейност, но нито един от тях не отговаря задоволително на водещите стандарти за прозрачност, почтеност и равенство на достъпа, нито получава политическа подкрепа.

Асоциация „Прозрачност без граници“ представи 30 стандарта за изсветляване на влиянието върху политиките, групирани в 4 основни измерения: Прозрачност, Почтеност, Надзор, управление и санкции и Участие и достъп. Всеки от стандартите е придружен от оценка на наличието му в правната рамка към момента, степента на приложението му, както и конкретни препоръки за промяна на нормативната база, които ще позволят постигането на по-висока степен на прозрачност и почтеност на влиянията върху политическия процес.

Неотдавна асоциацията представи резултатите от първия европейски доклад за цялостно изследване върху лобирането и степента на защита на политическият процес от неправомерни влияния. Изследването, проведено от представителствата на Transparency International в 19 европейски държави и 3 институции показа, че България е на челното място по непочтеност и непрозрачност в лобирането. Тя е с общ резултат от 25% от възможни 100 и при средните 31% за региона.

Страната ни получава ниска оценка по показателя прозрачност на лобистката дейност – 13%. Средната стойност за региона по този показател е 26%. Резултатът се дължи на липсата на уредба на лобистката дейност в българското законодателство. Така съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и остава извън обсега на публичния контрол.