Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

Да почетем и споменем Стефан Гидиков - душата на будната сливенска интелигенция

24 февруари 2010 16:30,
Излъчване: Област Сливен преди 14 години, брой четения: 1401

Основаването и първите години от дейността на Сливенското читалище "Зора" са свързани с името на Стефан Георгиев Гидиков /1837-1871/. В младостта си той се занимава с търговия, а към 1856 г. заминава да учи в Одеса заедно с двамата свои другари Петър Мишков и Никола Боров. Поради липса на средства прекъсва учението, посещава Румъния и Сърбия, където се запознава с Георги С. Раковски и става негов възторжен почитател и сподвижник.

През 1859 г. Стефан Г. Гидиков се завръща в родния си град Сливен. "Достоен мъж, честен, откровен, голям родолюбец, енергичен, бистър ум..." – така в "Опит за история на гр. Сливен" д-р Симеон Табаков рисува неговия портрет . Стефан Гидиков е душата на будната сливенска интелигенция. През 1859 г. "той е държал една пламенна реч пред многолюдно събрание в тогавашното Сливенско класно училище, вследствие на което и се основало /или според други: уредило, възобновило/ читалището "Зора". Сред основателите личат имената и на Сава Доброплодни, Иван Добровски, д-р Георги В. Миркович, Добри Чинтулов. Според някои автори носител на читалищната идея е Димитър Костов Димитров – "един от първите учители на български, враг на умиращия елинизъм, учил се неизвестно в кой град и колко в Русия, повече самоук, запопен повече по патриотични съображения; от първите дейци, които изхвърлили гръцкия език от църквите, знаещ руски и сръбски език, чрез който вероятно му е станала известна идеята за читалища и други просветителни инициативи и учреждения".

За пръв председател на читалище "Зора" е избран Стефан Г. Гидиков, който държи и първата сказка за ролята на читалищата пред гражданите в голямата стая на взаимното училище. Както посочва Стилиян Чилингиров, "речта му направила силно впечатление и читалището започнало своя живот под неговото ръководство". Стефан Г. Гидиков го председателства до 1863 г. През това време читалищната книгохранителница се попълва с множество печатни издания – едни купени от настоятелството, а други – подарени. Сред щедрите дарители се открояват Александър Екзарх, подарил руски книги, и д-р Иван Селимински. Читалището се абонира за почти всички вестници и списания на български език. Общият брой на абонатите възлиза на около 200 – факт сам по себе си необикновен в условията на игото и заедно с това твърде показателен за родолюбието на сливенските жители. Наричано до Освобождението Българско благодетелно читалище, то според своите сили върши родолюбивата си дейност за духовната пробуда на населението – организира сказки, при това всекидневни, дава и театрални представления, сред които и емблематичната "Многострадална Геновева".

От 1860 до 1871 г., когато умира, Стефан Г. Гидиков прекарва половината си време в Сливен, половината – в Цариград и другаде. За да се отблагодари на Георги С. Раковски за подкрепата, която му оказва за осигуряване на издръжка в Одеса, Гидиков изразява желание да разпространява негови съчинения като пътуващ книжар из отечеството. За тази цел взема от Белград около 2000 екз. от съчинението на Г. С. Раковски "Няколко речи о Асеню първому, великому царю българскому, и сину му Асеню второму" /1860/ и 988 картини от Николай Павлович с образа на цар Асен І и "Разбиването на гръцката войска от Йоан Асен ІІ и пленяването на императора Тодор Комнен". През Свищов и Търново, където успява да продаде съответно 30 и 20 книги, Стефан Г. Гидиков се насочва към панаира в с. Узунджово, Хасковско, но закъснява. Поради тази причина предлага на Г. С. Раковски да свали цената на книгите с оглед все пак да се продаде известно количество. 300 екз. от книгите дава на Христо Г. Данов – да ги разпространява в Пловдив и околността. При това пътуване през есента на 1860 г. Ст. Гидиков посещава още и Котел – родното място на Г. С. Раковски, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Пловдив, Ямбол, Карнобат, Градец, Жеравна, Шумен. В Сливен продава около 50-60 екз. Понеже не може навреме да отчете парите от продадените книги на Г. С. Раковски, последният го обвинява в злоупотреба.

В писмо до Г. С. Раковски от 23-24 август 1861 г. Стефан Г. Гидиков отхвърля обвиненията и отново прави равносметка за продадените книги и картини. Това писмо е интересен документ за родолюбивите подбуди на книжаря и заслужава да цитираме редове от него. "Г. Раковски, ти наместо да мя съжелиш, че си губих времято напразно и не можих да постигна оная цел, която гоних, ти, братко, да мя нападаш с най-укорителни думи – пише му Стефан Г. Гидиков. – Това награждение ли чаках аз от тебя, дето съм проповедвал на нашите българи, за да тя убожават?" .

Времето е изпепелило страстите мимолетни.

Остава патриотичното дело на един книжар и читалищен деец от Сливен. А то е достатъчно, за да извади от забрава името на Стефан Г. Гидиков – този "холеричен темперамент, енергичен, бодър, с бистър и духовит ум и голям родолюбец" 10, за когото Добри Чинтулов пише стихотворение, издълбано върху неговата надгробна паметна плоча.

Нека всички българи, които уважаваме и ценим своя духовен и интелектуален потенциал по подходящ начин да почетем и споменем този велик наш съгражданин и българин.

 

статията е от Научна конференция "БЪЛГАРСКАТА КНИГА И БИБЛИОТЕКИТЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО" – Сливен - 7-8 Юни 2005 г.

 

Доц. д-р Петър ПАРИЖКОВ

Специализирано висше училище по библиотекознание

и информационни технологии