„Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели"

На 4 юни група ученици от училищата в Сливен и Нова Загора, техни учители и представители на РИМ Сливен се поклониха на гроба на втория знаменосец на четата на Христо Ботев – роденият в Сливен Димитър Стефанов Казака. На път за Кремиковския манастир, където се намира гробът му, групата посети Националният музей „Христо Ботев“ и паметника на поета-революционер в родния му град Калофер. С трепет и вълнение пристъпихме прага на родната къща на Ботев, а експозицията и интериорът й запалиха у нас чувства на гордост и преклонение пред обезсмъртения герой. Автентичната възрожденска архитектура и атмосфера на Калофер ни „пренесоха“ назад във времето, за да усетим патриотизма и родолюбието на предците ни от времето на Възраждането. Свидетелство за преклонението ни пред гениалния поет бяха цветята, които положихме на паметника му над града. Представители на Регионалния исторически музей в Сливен ни припомниха основни моменти от биографиите на Ботев, неговия втори знаменосец, както и на участниците в Ботевата чета от Сливен.

Кулминацията на деня беше преклонението пред гроба на Димитър Стефанов Казака край Кремиковския манастир. По време на сражението на четата при Милин камък на 18 май 1876г. първият знаменосец на Ботевата чета Никола Симов Куруто е убит и войводата лично предава знамето с окървавена дръжка на Димитър Стефанов (тогава 22-годишен), който го пази до смъртта си. След убийството на Ботев и разгрома на четата той и още трима четници намират убежище в Кремиковския манастир, но са предадени и жестоко убити от турците… С минута мълчание почетохме паметта на героите. Бяха поднесени цветя и венци на гроба на знаменосеца, а словата на местния свещеник и песента „Жив е той, жив е!“ приповдигнаха духа ни, разсеяха скръбта ни и ни направиха горди, че сме наследници на такива хора, чийто дух е бил толкова непримирим и издръжлив в тежките години на чуждото владичество. Защото най-висшата форма на служене на едно дело е саможертвата в негово име! По време на поклонението заваля дъжд – сякаш природата също скърбеше за смъртта на героя по стиха на Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира; него жалеят / земя и небе, звяр и природа, / и певци песни за него пеят…“ .

Посещавайки Кремиковския манастир, ни беше предоставена неповторимата възможност да видим автентичните стенописи на старата църква от края на XV в. Последна спирка преди отпътуването ни за Сливен стана Националният исторически музей в столицата.

Този ден, изпълнен с незабравими преживявания, остава в съзнанието ни като безценен урок по родолюбие, в който Ботев и неговият втори знаменосец ни посочват истинските ценности в живота, изпълнявайки завета на Христа: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан. 15:13).

Иван Тенев, ученик в10а клас

Снимки