Археологическата дейност - между мечтата и реалността

Какво е да си археолог и да преследваш страстта си – интервю в няколко реда с Теодора Недялкова, уредник в отдел „Археология“ към Регионален исторически музей – Сливен.

Дни преди празника на любовта, виното и археологията - 14 февруари, би ли споделила какво означава за теб да си археолог?

Това е сбъдната мечта, която доста години преследвам. Археологията е приключение, което ме отвежда на неочаквани места, срещи с различни и интересни хора, учи ме да не преставам да се учудвам и възхищавам на миналото ни. Въпреки трудностите, през които съм минала, не се отказвам.

Кой те запали по археологията?

Моят учител по история – г-жа Диманка Димова, дългогодишен преподавател в ГПЗЕ „Захарий Стоянов“ – Сливен. Въздейства ми огромната страст, с която говореше за археологията и колегите си, които са продължили дейността си в тази област на историческата наука. Иначе до момента, в който реших да се посветя на археологията, никой от семейството ми не знаеше с какво точно се занимават археолозите.

В какво се заключава работния ден на археолога?

Има дни, които са изключително интензивни и са свързани с теренната работа, с откриването на разкопки, археологически структури и предмети, които в по-късен етап популяризираме чрез медиите и подготвяме за експониране в музея. По-голямата част от работата обаче е в кабинета и бибиотеката. Равнява се на около 75% от цялата дейност. Необходимо е да се натрупа много информация – емпирична и вторична, данни от различни източници, както и да се предприемат съответните действия за оценка на даден археологически обект и резултатите, до които той би довел. Другите дейности се отнасят към искането на разрешителни за теренна работа, търсене на възможности за финансиране и кандидатстване по проекти. След като веднъж се стигне до одобрение на дадена експедиция, последващата работа в кабинета е най-значима, за да видят бял свят всички открити неща на терен и за да станат част от фонда на музея. Необходимо е предметите да се документират, опишат, отчетат и др. На следващ етап откритията трябва да се популяризират сред научната общност и широката публика, което е свързано и с писане, и публикуване на научни доклади.

Какво е необходимо, за да бъде един археолог добър в работата си?

На първо място страст, след което постоянство и търпение.

Изброй три находки от колекцията на РИМ – Сливен, които си заслужава да се видят?

Ако трябва да се огранича до три, то те биха били следните:

1. Златната маска, която е уникална и смислово натоварена. Носи информация за вярванията на траките и огромното богатство на тяхната аристокрация

2. Ритонът с кентавъра, който е изключителен пример за пластичност, майсторство на изработката и експресивност, типични за тази епоха

3. Плочката с първата протописменост в света, която е често пъти подценявана, защото не е изработена от благороден метал. Въпреки това стойността й е огромна и знакова за високото ниво на развитие на хората, които са се заселили по нашите земи след неолитната революция – дори и да не доказва писменост отпреди 7000 г. пр. Хр., тя въплъщава някаква система от знаци, която е целяла да информира.

Какво ще пожелаеш на децата, които биха искали да се занимават с археология?

Да не се отказват и да учат много езици. Пожелавам им да сбъднат и те мечтата си да станат откриватели и да популяризират нашето изключително богато наследство. Отсега бих искала да ги предупредя, че тази специалност изисква много разбиране от страна на техните близки, защото работата на археолога се свързва с дълги отсъствия от вкъщи, понякога с разочарования и редица нощи, отдадени на четене и писане. Удовлетвореността от постигнатото обаче не може да се сравни. Успех!

Снимки