130 години от рождението на Мишо Тодоров

През 2020 г. отбелязваме 130 годишнината от рождението на известния сливенски композитор, музикант и педагог Михаил Тодоров Хаджимихайлов. РИМ – Сливен ще отбележи събитието с изложба, посветена на неговия живот и творчество, съвместно с читалище „ Зора” и ДА - Сливен.

Да припомним кой е Мишо Тодоров. Роден е на 15 септември1890 г. в гр. Сливен. Баща му – Тодор Хаджимихайлов, човек с музикална култура и владеещ турски и гръцки език произхожда от известния сливенски Копринджиков род. Майката – Иванка Чаракчиева, природно интелигентна, с музикална дарба, е представител на не по-малко известния Чаракчиев род.

На 15 септември 1890 г. в семейството се ражда като шесто дете Мишо Тодоров. Израства в музикална среда.Пръв негов учител по пиано е сливенския музикант Михаил Райнов. Като ученик в гимназията той вече свири на пиано, цигулка мандолина и флейта. Заедно със свой съученик издава „ Литографирани мазурки за две мандолини и две китари. Композира валса „ Младежки тъги” по Шопенови валсове и редица други творби.

През 1907 г. се записва в Консерваторията в Монпелие, Франция. През следващата година се премества в Женева. Завършва средния курс на Консерваторията за три години с награди по цигулка, хармония и теория и с високи оценки като композитор с определен национален колорит.

През 1911 г. се завръща в Сливен и постъпва на работа като учител по музика в Мъжката гимназия „ Добри Чинтулов”.По това време там е и Васил Димитров, завършил курсовете при Софийската музикална академия и основал Детска музикална китка в града ни. Приятелство и ползотворно сътрудничество ги свързват години наред.

Мишо Тодоров е автор на детските оперети „ Горски цар”/1911-1912/, „Малката кибритопродавачка” по Андерсен / 1920/, „ Ветрената мелница”/1925/ по Елин Пелин и на много други.

През 1923 г. той е командирован за една година в Дрезденската консерватория, където учи при професорите Варвас и Теодор Блумер и показва завидни успехи. Наред с преподавателската си дейност ,той ръководи ученически хорове и няколко оркестъра – към гимназията – „ Орфей”, към Детска музикална китка и други.

През 1946 г. основава в Сливен Музикално училище и става пръв негов директор. За съжаление по просъществува само четири години. Той е един от създателите на Работническата самодейна опера, където последователно е диригент и почетен председател. Автор е на много популярни песни : „ Душата на Орфея”, „Изгнаник”, „ Спи градът” и др., на маршовете : „ Химн на читалище Зора”, „ Хаджи Димитър „ и др., на фолклорни лесни, балетна музика, разработки и аранжировки на чужди произведения. Произведенията на Мишо Тодоров са отпечатани в Германия, а „ Балкантон” е записал някои от тях на плочи. Паралелно с това, той пише и изнася много статии, доклади и лекции на музикална тематика.

Бележитият музикант умира на 22 април 1967 г. в Сливен. За своето дългогодишно творчество и плодотворна работа в областта на музиката получава много награди. Удостоен е с „ Кавалерски кръст с корона” /1934г./, „ Народен орден за гражданска заслуга”-¬/ 1950/, „ Червено знаме на труда” /1960/, „Заслужил учител” -/1963/. Той е и член на Съюза на българските композитори от 1958 г.

Общественик, музикант, композитор, педагог и диригент – много са областите, в които се изявява този именит наш съгражданин, останал незабравим за своите ученици и приятели.

Снимка: wikipedia