134 години от смъртта на Добри Чинтулов

На днешния ден 27 март 2020 г. се навършват 134 години от смъртта на българския поет, композитор и педагог Добри Чинтулов.

Добри Петров Чинтулов е роден през септември 1822 г. в Сливен. Сведенията за родителите на поета са много оскъдни. Бащата на Чинтулов, Петър Миндов Чинтула, е бил неучен, имал бара вън от града, занимавал се с кебеджилък /изработване на кебе – дебел вълнен плат за постилане или завиване/ и е обработвал своето лозе. Майка му, Стояна, покрай домашната работа е тъкала дрехи на мъжа си и на четирите си деца, второ по ред от които е Добри Чинтулов.

Първите си шестнадесет години Чинтулов прекарва в родния си град. Още невръстен той преживява неспокойните дни на Руско-турската война /1828-1829 г./. След избухването на войната се засилва тормозът над българското население, което е подложено на грабежи и убийства. Турските войски нощували в града из домовете на българските семейства, в които жените и децата били пренудени да търпят грубостта и безчинствата от страна на войниците. На 11 август 1829 г. руските войски превземат Сливен. Те са посрещнати с неописуем ентусиазъм. Превземането е последвано от продължителни масови кланета над мюсюлманското население и оскверняване на джамии, в които участват както български и руски войници, така и част от местните жители. След подписването на Одринския мир на 14 септември 1829 г. сливенци преживяват горчиво разочарование. Руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинявани в неподчинение, кражби и дезертьорство. Над беззащитното българско население отново грози опасността от турски зверства. Това принуждава близо 140 хиляди българи от Варненско, Сливенско, Ямболско, Старозагорско и други райони да се изселят във Влахия, Молдова и Бесарабия. Между българите в региона, които искат да се изселят и тези, които предпочитат да останат, възниква конфликт, стига се и до тежки саморазправи. Семейството на Петър Чинтула е сред семействата, които остават в Сливен.

След 1830 г. Добри Чинтулов започва да учи в местното гръцко училище, където продължава до 1836 г. Десет години по-рано през 1826 г. д-р Иван Селимински открива светско училище в двора на църквата „Св. Никола” в Клуцохор. В него той преподава математика, физика, география и история. Чинтулов е бил още невръстен, а и Селимински учителства само две години, затова и не можал да се учи при него. Просветното дело на Селимински е прекъснато от обявената Руско-турска война – 1828-1829 г.

Училището на д-р Селимински поставя образованието и възпитанието на българската младеж на по-широки и модерни начала, докато в гръцките училища учителите са полуграмотни и им липсват методи на преподаване.

След като преминава долния курс на своето учение, където получава предимно религиозно образование, Добри Чинтулов продължава учението си при Георги Цукала – който е ревностен радетел на гърцизма и гонител на българщината /през 1840 г. е изпъден от сливенските граждани/. Жестоката дисциплина и безплодността на наученото отвращават Добри Чинтулов от гърцизма и той търси българския учител Димитър Кешиша, при когото да се учи на български език и на черковен ред. Става и певец при новоселската черква.

Когато Добри Чинтулов навършва 14 години и завършва учението си при Д. Кешиша, баща му няма средства да го прати на учение другаде, затова го прибира при себе си, да му помага когато отива на барата или да копае лозя. Любознателността и жаждата за образование пораждат мисълта да напусне родния град и да отиде в чужбина. По това време започват да се завръщат избягалите след подписването на Одринския мир сливенски семейства. Те са образовани, облечени в черни дрехи. Увлекателните разкази на неговите съграждани за свободния и охолен живот в чужбина /Влашко и Русия/ разпалват неговото въображение, усилват картината на грозната робска действителност и през ума му се прокарва мисълта, че само там ще намери щастието.

През 1838 г. Чинтулов само с 5 гроша в джоба тръгва пеш за Търново. Спира се най-напред в будното балканско градче Елена. От там още същата година заминава за Търново. Докато учи и слугува в една чорбаджийска къща. Успява да задели някоя пара и към края на 1838 г. заминава за Букурещ, където учи гръцки при учителите братя Христиди. По народност са българи, но са се гърчеели. По това време на път за Одеса през Букурещ минава Захари Княжески, изпратен от търновското училищно настоятелство да се учи в Русия. Княжески се среща с Чинтулов, съобщава му, че руското правителство е отпуснало стипендии за бедни българи, и го съветва да отиде в Русия.

Чинтулов се отправя за Одеса. На път за Одеса той спира в Браила при своя богат съгражданин Димитър Диамандиев. С негова помощ и препоръка през 1839 г. Чинтулов пристига в Одеса.

Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса околийското училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. Същата година по молба на руския генерал-губернатор Михаил Воронцов и на българския общественик Никола Тошков е издействано от императора позволение да се възпитават в Одеската семинария четири българчета на държавни разноски. Добри Чинтулов е избран и веднага постъпва в Херсонската духовна семинария, където учи шест години.

По време на своето учение в Одеса Чинтулов често посещава къщата на Никола Тошков, където има възможността да се запознае с много видни личности, сред които Васил Априлов, Иван Богоров, Ив. Момчилов, Ботьо Петков, Найден Геров, Елена Мутева и др.

През май 1850 г. се връща в Сливен и учителства до 1858 г. Взема участие в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета. Основава читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност, което предизвиква ненависта у туркофилски и гръкомански среди, които извършват покушение над него.

Всичко това принуждава Чинтулов да напусне родния си град и да отиде в Ямбол, където учителства като главен учител до 1861 г. и създава трикласно училище.

С писмо от 18 март 1861 г. Сливенската община го моли да стане главен учител. Въпреки че в Ямбол му предлагат по-голяма заплата Чинтулов предпочита родния си град. Той приема поканата и за една година е главен учител в Клуцохорското училище. А съгласно сключения договор от 22.VIII.1862 г. Чинтулов поема управлението на всички сливенски училища. Учителства непрекъснато до 1871 г., когато е избран за делегат от Сливенската епархия на първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархийски устав.

След завръщането се от Цариград, Чинтулов учителства още около 3 години, след което сам напуска поради влошаване на зрението.

Макар полусляп и болен, той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 17 януари 1878 г., където произнася пламенна реч : "...Наконец господ бог услышал молитвы рабов своих; надежди и ожидания болгарского народа осуществляются! Нет уже неслыханных и раздирающих сърце свирепства, нет ужаснейших угнетений, видим пред собою христолюбивое и победоносное воинство наших еднокровных братьев россиян... Грядите, грядите убо давножданные дорогие гости, приступите смелою стопою к нашему городу; его население, изнуренное тяжкими страданиями, със слезами на глазах ждет вас с распростертыми обятиями. Утешите его своим присутствсем. Вылечите его свежие и димящися еще раны целителным бальзамом разумной свободы и правосудия..."

Здравето му се влошава драстично след загубата на жена му Анастасия и единствения му син Петър. До края на живота си получава пенсия. На 27 март 1886 г. Добри Чинтулов умира сам и сляп.

До нас достига много малко от поетичното наследство на Добри Чинтулов – доказано е авторството му на около 20 стихотворения. Приживе е публикувал само три свои стихотворения – в „Цариградски вестник” през 1849 г.: „Стара майка се прощава със сина си”, „Китка от Балкана”, „Изпроводяк на едного българина из Одеса”.

Останалите достигат до нас чрез ръкописни текстове, направени от други хора, а оригиналите не могат да се възстановят, тъй като Чинтулов на два пъти е бил принуден да изгаря ръкописите си. Сам пиши мелодиите към стихотворенията си и ги разпространява тайно.

Чинтулов е автор и на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и също широко се разпространяват сред съвременниците му, но само във вид на преписи от учители и ученици.