Стефан Македонски - 135 години от рождението му

Видният български оперен певец / лирико-драматичен тенор/, театрал и организатор на оперното дело в страната Стефан Македонски е роден в Сливен на 6 април 1885 г. / 25 март 1885 г./

Неговият баща – Спиридон е от гр. Дебър. За Стефан той е строг, но справедлив и благороден човек. Учил иконопис в Цариград, след задомяването си в Сливен, Спиридон Македонски зографисва църкви в Котел, Ичера и Медвен. Доловил влечението на сина си към изкуството, той застава до него и го насърчава. Майката - Константина произхожда от известния сливенски род Гаджалови. Природно интелигентна, с любов към музиката, тя също изиграва своята роля за възпитанието на сина си.

През 1898 г. семейството се преселва в София. Стефан тогава е на 13 години и го влече „театрото” и особено силно – пеенето. Хорист е в църковния хор, както и в ученическия хор на Втора софийска прогимназия.

Проявява се като добър певец и актьор. Участва в забави и представления. За соловите си изпълнения получава похвали и насърчения.

През 1902 г.Стефан Македонски се явява на конкурс, спечелва стипендия и се записва във Военно-техническото училище в гр. Тула, Русия. Това става под влияние на неговата майка. Но след двегодишно обучение, той напуска това училище. Преодолявайки големи трудности, той се явява на конкурс в Московската консерватория и успява да заеме едно от осемте вакантни места. Заработва усърдно над гласа си и общото си музикално образование под ръководството на бележити преподаватели на оперното изкуство.

През 1906 г. Македонски постъпва като стажант в театър „ Ермитаж”. Тук се запознава със световно известния оперен артист Ф. Шаляпин. Като студент третокурсник държи изпит за редовен артист в оперния театър на „ С. И. Зимина”. През 1908- 1909 г. името на Македонски се среща редовно по афишите и програмите на този театър. В Москва Македонски се изявява като концертен певец. Там той се запознава с известния театрален деец Стефан Киров. Двамата вземат участие в Първата руска революция, 1905 г.

Завършил образованието си в Русия, Стефан Македонски се завръща в София през 1910 г., отказвайки съблазнително предложение да остане да работи в Москва. Постъпва на работа в Българската оперна дружба, изпълнен с желание да вложи енергията си и знанията си в изграждането на родното оперно изкуство. Първата му роля на българска сцена е тази на Камен в операта „ Камен и Цена”. Премиерното представление, което се състои на 5 януари 1911г. преминава с голям успех.

Оперната дружба гостува в много градове на страната. В Сливен концертната й програма включва изпълнения на Стефан Македонски, челиста проф. Цибулка и др. По спомени на музиканта Мишо Тодоров, с този концерт артистите спечелват „ завидна известност”. Сливенци „нескрито се радват” и „ бурно аплодират” своя даровит съгражданин и неговите колеги.

През 1911 г. воден от желанието да повиши квалификацията си, Македонски заминава за Париж.

По време на Балканската и Междусъюзническата война, той постъпва в редовете на българската армия като доброволец. Зачислява се към Македонското опълчение, Лозенградската дружина, Първа рота. Изнася концерти на войниците на самата бойна линия.

След намесата на България в Първата световна война /окт. 1915 г./, Македонски се отдава на организирането на благотворителни концерти в полза на войсковите части, бедни войнишки семейства и пострадали от войната.

През 1916 и 1917 г. Македонски е командирован в Германия. Интересува се от административното устройство на германските театри. Участва в четиримесечен курс на проф. Марини- италиански певец и педагог. Участва в оперите „ Травиата”,”Аида”, „ Кармен”. Германската музикална критика посреща с възторг изкуството на най- добрия български тенор. Македонски получава предложения за участие в други опери и концерти, но се завръща в България , за да работи в полза на незакрепналото оперно изкуство. На този стремеж е подчинена и неговата музикално-педагогическа дейност. Той е търсен еднакво от студенти и вече редовни оперни певци.На младите си колеги той вдъхва вяра и кураж в собствените творчески възможности и същевременно изисква от тях трудолюбие, постоянство и упоритост, за да се усъвършенстват като творци.

Македонски работи в областта на оперетата. Създава добри в музикално и сценично отношение образи в „Царицата на чардаша”, „ Розата на Стамбул”, „ Веселата вдовица” и др. През 1948 г. , като директор на Държавната оперета насочва усилията си към изграждане на нов по форма и съдържание оперетен театър, наречен по негово предложение Държавен музикален театър. От 1948 до 1952 г. е негов директор. Директори и художествен ръководител е на градската опера във Варна/1930 г./, един от основателите е на Подвижната народна опера/ 1934 г./ и неин режисьор, както и на оперите в София, Пловдив, Стара Загора.

Израз на преклонение пред таланта и делото на Македонски са организираните бенефиси и юбилейни чествания : през 1922 г. – първи бенефис, 1924 г. – втори, 1927 г.- юбилейно честване -20 годишна артистична дейност, 1936 г. – 30 години от първото му излизане на сцената, 1945 г. – 45 години певческа, сценична и обществена дейност.

За заслуги е удостоен с високи отличия : Сребърен медал за наука ,изкуство и култура – 1928 г. „Народен артист” -1947 г., лауреат на Димитровска награда – първа степен / 1950 г./.

От 1952 г. Държавния музикален театър носи неговото име.

Стефан Македонски умира на 31 май 1952 г. , оставил у съвременниците си спомена за една „ високо интелигентна човешка личност, изключително талантлив певец и актьор”

Снимка източник: operasofia.bg