141 години от началото на организираните пощенски съобщения в България

На 11 април 1879 г. руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков публикува „Временни правила по пощенската част в България”, с което слага началото на организираните пощенски съобщения в страната. Това събитие е важен момент от възстановяването на българската държавност.

При отстъплението си турската армия разрушава всички телеграфни линии, опожарява много от пощенските и телеграфните станции и персоналът напуска България. Руските войски организират военнополеви пощенски станции. Възстановени са разрушените телеграфни линии и са построени нови. На първо време пощата и телеграфът обслужват само руските войски, но впоследствие те започват да извършват услуги и на населението. В периода на временното руско управление е извършена голяма организаторска и подготвителна работа за създаването на българските пощенски и телеграфни съобщения.

Временните правилата влизат в сила от 1 май /нов стил 13 май/ същата година, когато руските чиновници предават на българското управление всички пощенски и телеграфски станции и целия им инвентар и съоръжения. Предадени са 39 пощенски и 26 телеграфни станции, 1630 км. телеграфни стълбови линии с 2582 км. проводници и 64 телеграфни апарата в действие. Много руски пощенски и телеграфни чиновници и технически лица остават по собствено желание да работят в новосъздадените български пощи и телеграфи.

Съгласно „Временни правила по пощенската част в България” управлението и организацията е възложено на Пощенското управление, което първоначално е подведомствено на Министерството на вътрешните работи /сформирано на 5 юли 1879 г. с указ № 1 на княз Александър I Батенберг/, а после – на Министерството на външните работи на Княжество България.

Установени са следните видове пощенски пратки:

1/ Проста кореспонденция, към която се отнасят затворените и отворените писма, бандеролните пратки, препоръчаната кореспонденция и пратките без цена.

2/ Застрахованата кореспонденция, към която се числят ценните и паричните пратки.

След оттеглянето на руските войски на 1 юли 1879 г. в Източна Румелия се създава Телеграфо-пощенски отдел към Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради. Той имал задачата да организира и ръководи телеграфо-пощенските служби в областта. На първо време поема ръководството на откритите още от руските военни власти телеграфни и пощенски станции и предадени на източнорумелийското правителство. Така към средата на юли 1879 г. са открити 13 пощенски станции: Пловдив, Татар Пазарджик, Чирпан, Хасково, Нова Загора, Ямбол, Сливен, Карнобат, Айтос, Бургас, Стара Загора, Казанлък и Карлово.

На 1 юли 1879 г. българската пощенска администрация кандидатства за член на Всемирния пощенски съюз, който е учреден през 1874 г. по време на първият международен конгрес на пощите и е със седалище в Берн. На 24 юли кандидатурата й е удобрена.

През 1880 г. по решение на Областното събрание, с изключение на пловдивските, станало сливане на пощенските и телеграфните станции. Началниците и помощниците на пощенските станции били съкратени, а задълженията им поели началниците на телеграфите.

На 1. IX. 1880 г. пощата почнала да се пренася с коли от пощонаемателя Ив. Димитров и Сие. В сключения договор между пощенския отдел и пощонаемателя за обслужването на пощенските линии Пловдив — Карлово — Казанлък — Стара Загора — Нова Загора, Ямбол — Сливен и Карнобат — Айтос — Бургас се предвиждало пощата да излиза два пъти в седмицата както от Пловдив до Бургас така и обратно. Освен вътрешните били организирани и международни пощенски връзки на първо време с Княжество България и Русия.

Вътрешните пощенски записи се въвеждат с Привременния устав за телеграфа и пощите от 1 ноември 1881 г. Документът разглежда подробно организационното устройство на пощите и телеграфите, техните функции и кадрови изисквания към работещите в тях. С него се утвърждава изключителното право на държавата върху пощенските и телеграфните съобщения. Той съдържа следните по важни положения:

1/ Обединяване в една дирекция на двете управления по пощите и телеграфите.

2/ Запазване от страна на държавата изключителното право върху тези съобщения

3/ Въвеждане на службите: Вътрешни пощенски записи, Абониране за вестници и списания и Колетна служба.

4/ Предвижда изпити за тп чиновниците.

5/Изменя таксите, предвидени от Временните правила.

През 1881 г. с телеграфни линии били свързани 22 големи селища: Ихтиман, Т. Пазарджик, Пловдив, Станимака /Асеновград/, Търново Сеймен /Симеоновград/, Хасково, Харманли, Сливен, Ямбол, Карнобат, Котел, Айтос, Бургас, Н. Загора, Ст. Загора, Чирпан, Казанлък, Кавакли /Тополовград/, Карлово, Къзъл агач /Елхово/, Анхиало и Хаджи Елес /Първомай/.

Съгласно публично-административния правилник от 30 септември 1881 г. телеграфо-пощенските чиновници можело да стават само поданици на областта, завършили пети клас на гимназия или реално училище. Поради липса на кадри за първите три години от излизането на правилника се разрешавало да се приемат и младежи, които не са завършили посочените училища, но знаят добре български език, да четат и пишат свободно френски език и да бъдат краснописци.

Началниците на пощите и телеграфите следели за поддържането на апаратите и книгите в своите служби и били длъжни да внасят на всеки 15 дни постъпилите суми в държавните ковчежничества.

В Главното управление на пощите и телеграфите имало Административен съвет, който се събирал един път в седмицата и разглеждал всички въпроси, отнасящи се до пощите и телеграфите.

Наред с откриването на пощенски линии между градските центрове била организирана и селската поща. Според правилника за селската поща околиите се делели на пощенски участъци. Всеки участък се подразделял на няколко сборни пункта, откъдето се предавали и раздавали писмата. Селата, принадлежащи на един сборен пункт, не трябвало да бъдат по-далеч от 5 километра или 1 час разстояние един от друг пункт. Пръв или главен пощенски пункт в околията се считал околийският център. Писмата и пакетите, които се изпращали от правителствените учреждения в околията и които идвали от селските общини за тези учреждения в околийския център, както и частните писма, трябвало да се внасят и изнасят чрез пощенската станция, където се записвали във входящи и изходящи дневници.

През 1882 г., с указ на княз Александър І, е одобрен Правилникът за костюмите и знаковете и се въвежда обща униформа за телеграфопощенските чиновници.

През 1894 г. е приет Закон за устройството на селската поща, съгласно който тя се слива с градската и се гарантира най-малко три пъти седмично да се получава и изпраща кореспонденция. Със същия закон се създават пощенски агенства, които се помещават в общинските канцеларии.

През 1905 г. Дирекция на пощите внася първите три пощенски автомобила. Те са изработени по конструкция на Етиен Гро и Де Дион Бутон във Франция.

Едноцилиндровите им мотори са с мощност 8 к.с. В своето „Пътуване из България” Константин Иречек пише: „Ужасната бързина, с която вървят пощенските коли (12 километра на час), не е без опасност. Един мой приятел се изтърсил нощем от колата и след това с гърмежи от револвер обърнал вниманието на пощаджията, че е изгубил пътника. Веднъж пощата изгуби в равнините при Плевен самия министър на външните работи и на пощите г-н Б. От станцията тръгнали назад да го търсят и го намерили как бяга пеша при лунната светлина през тихата степ”.

Първият професионален шофьорски курс в България е организиран от Министерството на войната. Негови ръководители са германеца Густав де Беновер и французинът Етиен Гро, който пристига в България с пощенските автомобили. Те обучават 15 курсисти. Едно от първите свидетелства, издадено едва през 1908 г., е това на Емил Неф, който е шофьор на пощенска кола.

Процесът по изграждане на пощенско-телеграфни връзки е свързан с наспъпилите обществено-икономически промени в страната и спомага за нейното развитие.

Изготвил: Мария Николова – уредник в Регионален исторически музей – гр. Сливен

Източници:

Статии, поместени във вестници и в електронни библиотеки

"Временны правила по пощовата часть въ България", Изд. Типогр. Л. Каравелов и К. Жейнов, Търново, 1879 г.

"Привремененъ уставъ за пощите и телеграфите утвърденъ отъ негово Височество княза на 1 декемврий 1881", Изд. Държавна печатница, София, 1881 г.

Държавен вестник, бр. 1 от 28 юли 1879 г.

„България ХХ век: Алманах”, Изд. къща „Труд”, 1999 г.

Снимки