Първият автомобил в България

През 1896 г. точно на Великден е внесен първият автомобил в София от чеха Август Шедеви. Според свидетели на събитието той пристигал на централна гара в София и след няколко часа подготовка потеглил в присъствието на огромна тълпа зрители през Шарения мост /днешния Лъвов мост/ към площад "Св. Неделя".

Автомобилът е от френската марка „Дион Бутон” /De Dion Bouton/. С примитивна конструкция с парен двигател, дървени колела и плътни /бандажни/ гуми– т.е. в тях не е имало въздух. По същото време Шедеви работи като майстор-железар и търговец в София.

Журналистът и писателят Георги Каназирски-Верин прави описание на самия автомобил: „Едно червено високо купе, покачено на високо шаси с колела колкото колелата на днешните файтони, гумите от твърд каучук, без пневматици, моторът под седалището на шофьора, без предната част, без днешния радиатор, воланът отвесен, а самият кръг наподобява масичка“. Верин прави описание и на реакцията на софиянци при появата на първият автомобил:

„Една сутрин софиянци се запитваха:

— Видя ли файтона без коне?

— Как без коне?

— Е така, без коне върви. Дяволо го кара изотвътре.“

В онези времена новите технологии и достиженията на западната цивилизация все още са много непознати и далечни за България. Тогава все още е нямало трамваи, хората се придвижвали придимно с каруци, с файтони или пеша. На 1 януари 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първият български ватман е Георги Мишев. Интересен факт за първите ватмани е, че са носели дебели шуби и ръкавици от овча кожа, защото отопление в самите вагони не е имало. Първият трамвай - №13, тръгва по маршрута Гарата - Граф Игнатиев". Развивал до 20 километра в час. В спомените си художникът Никола Танев разказва за вълнуващите начални стъпки на софийските трамваи: „Първия и втория ден возенето в софийските трамваи беше безплатно, но хората се бояха и трамваите се движеха празни, ако не се смятахме ние с Методи, които първи дадохме знак да спре вагона и като се метнахме вътре...чак вечерта слезнахме. Мъчно се научиха софиянци да се возят на трамваи". На третия ден салонът в трамвая бил разделен на две класи. Билетът в първа класа струвал 15 стотинки, а във втора – 10 стотинки. Едва на 9 февруари Иван Вазов се качил на трамвая: "Какво ахкане и негодувание у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и на електрическия трамвай и замрежването въздуха с тая паяжина от медни жици! Никога столицата не е знаела, че имала толкова любители на красотата си! А помните ли какви възхитени сборища се трупаха около първите пуснати трамваи, няколко дена наред натъпкани, като сардели, или като Ноевия ковчег - изберете което щете от тия две сравнения - с пътувачи от двата пола и от всичките възрасти?...Първият клас, дето сядам въз кадифено седалище, е съвсем празен; вторият клас е населен от една бабичка, от двама гимназисти, от едно слугинче-момиче и дете, което държи в ръцете си. Един мургав чиновник с плитка шапка и сив шаячен шинел, който ми дава билет" /Из сборника "Пъстър свят", Иван Вазов/.

По това време е нямало и електричество по улиците. Това става реалност на 1 ноември 1900 г. когато се поставя началото на общественото електроснабдяване в България. Така столицата на България се нарежда сред първите градове в Европа, които широко използват електроенергията за обществени нужди. "София се осветляваше с петрол. На всеки 50 крачки имаше поставен фенер, а в него петролна лампа. Всяко утро фенерджията с малката си стълбичка през рамо и тенекето петрол в ръка обхождаше своя район, избърсваше шишето, подреждаше фитила, наливаше петрол, слагаше шишето полегато, за да е готово за запалване, и отминаваше" /Из книгата София преди 50 години, Георги Каназирски-Верин, София, 1947/.

Появата на автомобилът предизвиква интерес сред столичаните. Те започнали да го наричат „файтон без коне” или „огнена каруца”. Притеснение се породило у файтонджиите и коларите, които смятали, че тази „дяволска кола“ ще ги измести и ще ги остави без препитание.

Скоро обаче страховете им изчезвали: "Пусната в движение на гарата, дяволската кола едва можа да стигне до площад Св. Неделя и моторът й спря. Два дни механиците работиха над нея. Най-сетне тя тръгна, но на ул. Солунска моторът отново спря. На това място колата други два дни събираше любопитните. Ново тръгване, за да спре за трети път към ул. Неофит Рилски. Тук и аз можах обстойно да я разгледам. После тя изчезна и никой не я видя повече". /Из книгата София преди 50 години, Георги Каназирски-Верин, София, 1947/.

Ще завърша с един любопитен факт: Първите български шофьори не са имали книжки. Първата българска шофьорска книжка е издадена едва през 1908 г. Дотогава правото на шофиране е било отбелязвано от полицейските власти върху квитанциите за отбита трудова повинност.

Изготвил: Мария Николова – уредник

в Регионален исторически музей – гр.Сливен

Източници:

Верин, Георги Каназирски. София преди 50 годин, С., 1947 г.

„България ХХ век: Алманах”, Изд. къща „Труд”, 1999 г.

Колев, Иван. История на автомобила в Царство България, С. , 2011 г.

Вазов, Иван. Сборник Пъстър свят, С., 1902 г.

Снимки