137 години от отпечатването на вестник "Будилник"

На 1 май 1873 г. Христо Ботев започва издаването на втория си самостоятелен сатиричен вестник „Будилник“. Карикатурите в него са идейно и текстово внушени от Ботев. Те са дело на полския художник Хенрик Дембицки. Той се запознава с Христо Ботев през 1867-1868 г. в гр. Браила, където работи като гимназиален учител по рисуване и краснопис, а Ботев е словослагател при Димитър Паничков – собственик на печатницата на вeстник "Дунавска зора". Дембицки е автор на множество политически карикатури и на литографии със сюжети от румънската и от българската история. Сред най-известните му литографии са: "Второто сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в Карапановата кория на 8 юли 1868 г.", „Симеон Велики влиза в Цариград през 924 г.", „Първия български патриарх Антим I в обикновено и тържествено облекло", „Сладко е да умре човек за Отечеството си", „Самоубийството на Ангел Кънчев на кея в Русчук", „Турска амнистия в България". Дембицки сътрудничи на Христо Ботев и при илюстрирането на вестник „Тъпан”. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) той е военен кореспондент – художник. Публикува множество рисунки със сюжети от войната.

По време на издаването на вестника Ботев живее в стая на тавана на печатницата на Любен Каравелов в Букурещ заедно с Киро Тулешков /революционер и журналист/. В писмо до Тулешков Христо Ботев дава сведения за тежкото положение, в което изпада през 1868 г. и дава знаменитото описание на Васил Левски:

"… Пиша ти приятелю, че аз останах тука [в Букурещ] с намерение да стана учител на българското училище, но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не можа ти описа. Живея съвършено бедно; дрипите, които имам, се съдраха и мен ме е срам да изляза дене по улиците. Живея на самия край в Букурещ в една вятърничева воденица – заедно с моя съотечественик Васил Дякона.

За препитанието ни не питай, защото едвам на два и три деня намираме хляб да си утоложим гладът… Тия дни мисля да държа сказка в читалището "Братска любов", но как ще се явя – не зная! При сичкото това критическо положение аз пак си не губя дързостта и си не изменявам честното слово…

Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …"

Във вестник „Будилник“ Ботев публикува някои от известните си фейлетони, като „O, tempora! O, mores!“ и „Това ви чака!“, както и стихотворенията „Защо не съм...?“ „Гергьовден“ и „Патриот“.

ПАТРИОТ

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.

След излизането на бр. З на вестник „Будилник“ на 20 май 1873 г. Христо Ботев спира отпечатването му поради липса на средства.

Изготвил: Мария Николова, РИМ – гр. Сливен

Източници: /Текст/

Жечев, Николай. Хр. Ботев, Събрани съчинения, т. 3, изд. Български писател, С., 1976 г.

В-к Будилник, Хр. Ботев, 1-3 бр., 1873 г.

Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. София, Изток-Запад, 2007

Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978

/снимки/

от интернет статии

Карикатура - Христо Ботевъ. Статии по политически и обществени въпроси

Снимки