145 години от Априлското въстание

На 20 април 1876 г. в дома на Тодор Каблешков в Копривщица се събират най-верните съзаклятници начело с Георги Тиханек и Георги Каменарчето.

Каблешков дава нареждане да се ударят църковните камбани и с възгласи „Да живее България!“ въоръжени отряди превземат конака.

Той изготвя писмо до Панагюрище, с което да извести апостолите на IV Пловдивски революционен окръг, че въстанието в Копривщица е започнало.

„Кървавото писмо“ завършва с думите: „Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище..."

На 20 април началото на въстанието е дадено от апостолите Панайот Волов и Георги Бенковски и в Панагюрище. Група въстаници начело с апостолите и хилядника П. Бобеков нападат конака.

На 22 април тържествено е осветено знамето ушито от учителката Райна Попгеоргиева.

Вестта за започване на въстанието е изпратена и до останалите революционни окръзи: I Търновски, начело със Стефан Стамболов и помощници Христо Караминков – Бунито , Георги Измирлиев – Македончето; II Сливенски с главен апостол Иларион Драгостинов, заедно с Георги Обретенов и Стоил войвода; III Врачански – с главен апостол Стоян Заимов.

Априлското въстание от 1876 г. е кърваво потушено, въстаническите чети разгромени, а населението в българските земи подложено на нечувани зверства и терор. То е израз на стремежите за политическа независимост на българите. Неговата съдба е предопределена, но значението и отзвука, който има в Европа, е крачката към така мечтаната свобода. Европейската дипломация е принудена да предприеме действия за разрешаване на Източния въпрос. Свикана е Цариградската конференция, на която да се реши съдбата на България. След нейния неуспех, войната между Русия и Османската империя (1877 – 1878) е неизбежна – тя довежда до политическото освобождение на българите.

Поклон пред саможертвата на участниците в Априлското въстание – пример за поколенията!