Как Мария Бакалова спечели нещо повече от номинация за Оскар

Светът се промени значително през последните години. Все повече и повече търсенето на забавление и съдържание се увеличава, а и с това предлагането също се повишава. Вече не трябва да вземем вестника, да прегледаме графика на филмите, да решим кога да отидем на кино, да чакаме на опашка, да гледаме филма и да се върнем вкъщи. Все още имаме тази възможност, но всичко се движи към по-бърза консумация. Едно кликване върху телефона ви и имате график на филмите в кината, с едно натискане на дистанционното имате безкраен избор на филми, любимите си телевизионни предавания, чисто нови продукции и каквото още можете да се сетите. Почти си отиде процесът на чакане, очакване, вълнение, емоционална инвестиция в нещо – едно щракане на пръстите и имате всичко пред себе си. Можете да го гледате сега, можете да го гледате по поръчка, можете да го запишете - имате пълен контрол.

Някои хора ще кажат, че това е естествена еволюция в света на развлеченията, други няма да се радват особено на прехода, нито посоката, в която се насочваме. Винаги има две страни на монетата.

В ерата на VR (виртуална реалност), постоянните подобрения и напредъка на технологиите, различните начини за стрийминг на съдържание, ние сякаш загубихме своето докосване с традиционното кино. Тези технологии като VR се използват в създаването на филми, сериали, игри, та дори и в някои от най-големите онлайн платформи. Ние сме по-склонни да вземем дистанционното на своя телевизор и да включим Netflix, Amazon Prime и скоро Disney +, с безкрайно съдържание буквално на секунди разстояние. Особено в България, където финансовите ограничения затрудняват създаването на големи местни филмови продукции, тези алтернативи могат да се окажат последният пирон в ковчега на традиционното българско кино. И както се казва "винаги е най-тъмно преди зазоряване".

Мария Бакалова е номинирана за почти всичко, за което можеше да бъде номинирана – награда на Гилдията на киноактьорите, БАФТА, Златен глобус, Оскар. В момент, в който сякаш сме готови да се откажем, винаги има нова блестяща светлина и новооткрита надежда. Имаме първата българска актриса номинарана за тези престижни награди, признание с което мнозина велики български актьори не могат да се похвалят.

Това, че наградите Оскар не са единственото мерило за успех, и всичко зависи от мнението на избраната комисия, е до известна степен вярно. Идеалният пример е Леонардо Ди Каприо. Много хора мислеха, че талантливият актьор трябваше да спечели наградата няколко пъти. Номиниран е четири пъти за престижната статуетка, но винаги нещичко не му достигаше. "Титаник", "Хвани ме, ако можеш", "От другата страна", "Злокобен oстров", "Генезис" – все филми, за които дори не е номиниран. В крайна сметка той печели Оскар за ролята си в "Завръщането". Много критици се възползваха от момента да пуснат шегата, че наградата е трябвало да отиде при мечката. Тази статуетка бе толкова дълго очаквана от всички. Разбираме, че понякога и най-големите актьори в света не могат да получат най-голямото признание.

И ако погледнем на номинирането за Оскар на Мария Бакалова, то това не би трябвало да означава пикът на криерата й, нали? Нейната номинация, признанието, което получи от комисията, гордостта и радостта, която дари на всички, които искаха да споделят нейния успех по най-чистия начин - това са неща много повече от самата награда.

Ние винаги имаме високо мнение за себе си, като българи сме много горди и изискваме от себе си много, сравняваме себе си с великаните в света на спорта, забавленията, бизнеса, почти всичко. Понякога забравяме, че ресурсите, признанието, гледаемостта, та дори и значението на нашата работа не се признават на световната сцена, както бихме искали. Въпреки това, има една поговорка, която гласи следното: "търси признание и може никога да не го получиш, търси удоволетворение и признанието ще последва". Понякога просто преследваме грешното нещо.

Мария не започна кариерата си, защото искаше да спечели Оскар. Тя стана актриса, защото й хареса. Това беше нейната страст. Това беше нейното призвание. Не отличията, не парите, не славата, а това, което я е направило щастлива. Има урок, който трябва да научим тук. Понякога разпознаването идва късно, като при Леонардо Ди Каприо. Понякога се случва много бързо, като при Мария. Така или иначе, това е предизвикателство. Предизвикателството да продължаваш да правиш това, което обичаш, независимо от цялата слава, която идва към теб. Цяла България се гордее с постиженията й. Тя е първата, която го прави. Вече я отпразнуваме, сякаш е спечелила. Тя даде надежда на всички, които са близко до това да се откажат – правете това, което ви прави щастливи и няма да останете невъзнаградени. Рано или късно, вие можете да бъдете причината препълнената зала на театърът "Долби" да стои на крака и да ви аплодира, а вие да хванете тази златна статуетка и дъхът ви да спре.

Снимки