Български фермерски съюз иска създаването на Гаранционен фонд и намаляване на акцизи и такси

Български фермерски съюз продължава с протестите, защото не са изпълнени изцяло исканията на земеделските производители. Консенсус няма по финансовата част за компенсиране на зърнопроизводителите, заяви Георги Стоянов, председател на БФС, който съюз е член на голямата европейска земеделска организация „КОПА - КОДЖЕКА“.

Исканията на БФС са в осем точки:

1. Извършване на задълбочен анализ на сектора, на базата на който да се конкретизират потребностите на земеделските стопани, въз основа на които да бъде адаптирана националната политика, съвместно със заинтересованите страни;

2. Създаване на Гаранционен фонд от държавата към банковите институции за подпомагане на земеделските стопани за краткосрочно, оборотно финансиране;

3. Компенсиране на загубите на земеделските производители от големия ценови срив на пазара, породен от вноса на евтина земеделска продукция от Украйна, както и от сътресенията на международните пазари и промените в климата, чрез отпускане на държавна помощ, съгласно рамката за държавни помощи, приета от Европейската комисия, която позволява на държавите-членки да отпускат до 280 000 евро на стопанство и до 2,5 милиона евро за малки и средни предприятия в хранително-вкусовата промишленост и индустрия;

4. Намаляване на финансовата тежест от страна на държавата чрез:

- намаляване на тол таксите за превоз на земеделска продукция;

- намаляване на таксите за фитосанитарен контрол за износ на земеделска продукция

- намаляване на акциза върху горивата за производство на земеделска продукция.

5. Приемане на решение на национално и европейско ниво за дерогация на правилата по ДЗЕС 6, ДЗЕС 7 и ДЗЕС 8 и предоставяне на гратисен период от две години без санкции за земеделските стопани и възможност за анализ в този двугодишен период за въздействието от прилагането на горепосочените ДЗЕС.

6. Защита на българското производство, с цел осигуряване на продоволствената сигурност на държавата, като приоритет за националната ни сигурност чрез въвеждане на по-строги правила и мерки за контрол на продуктите, пускани на пазара в цялата производствена верига от фермата до трапезата;

7. Яснота, прозрачност и публичност при създаването на административните правила за регулиране и контрол на земеделието, с цел осигуряване на сигурност при планиране на дейностите на земеделските стопани и недопускането на субективизъм и корупционни практики при осъществяването на последващ контрол;

8. Преразглеждане на прилагането на „Зелената сделка“, с оглед националните особености на сектор земеделие в Република България.