Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

Геополитическата ситуация прави гласуването на европейските избори още по-важно

17 април 2024 09:07, Людмила Калъпчиева
Излъчване: Туида Нюз преди около 1 месец, брой четения: 214
 Геополитическата ситуация прави гласуването на европейските избори още по-важно

Над осем от всеки десет европейци (81%) смятат, че е още по-важно да се гласува предвид настоящата геополитическа ситуация

Шест от всеки десет граждани (60%) проявяват интерес към предстоящите европейски избори на 6-9 юни, което е с 11 процентни пункта повече, в сравнение със същия период преди гласуването за европейски избори през май 2019 г.

73% от гражданите заявяват, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им

Отбраната и сигурността на ЕС стават все по-важни като въпроси, върху които ЕС трябва да се съсредоточи

Борбата с бедността и социалното изключване (33%), както и с общественото здраве (32%) са основни проблеми в съзнанието на избирателите

Последното проучване на Евробарометър на Европейския парламент преди изборите през юни разкрива осведомеността сред гражданите и загрижеността им относно настоящия геополитически контекст.

 

Публикуваното днес предизборно проучване разкрива положителна, възходяща тенденция по ключови изборни показатели само няколко седмици преди гражданите на ЕС да гласуват на 6-9 юни. Интересът към изборите, осведомеността за това кога ще се проведат, както и вероятността за гласуване, нарастват в сравнение с последното проучване през есента на 2023 г., когато те са били последно измерени. Увеличението е още по-значително в сравнение с проучването от пролетта на 2019 г. (три месеца преди предишните европейски избори).

 

60% от анкетираните заявяват, че са заинтересовани да гласуват през юни (+3 процентни пункта в сравнение с есента на 2023 г. и +11 процентни пункта в сравнение с февруари/март 2019 г.). Делът за България по този показател е 40%, като бележи ръст от 1 процентен пункт в сравнение с есента на 2023 г. и +5 процентни пункта в сравнение с февруари/март 2019 г., като страната дели последните места заедно със Словакия (43%) и Чехия (38%).

 

71% от гражданите на ЕС заявяват, че вероятно ще гласуват (7 до 10 по скала от 1 до 10), което представлява увеличение от +3 процентни пункта в сравнение с есента на 2023 г. и +10 процентни пункта в сравнение с проучването от февруари/март 2019 г. Националните резултати по този показател сочат, че 50% от българските граждани заявяват, че вероятно ще гласуват (7 до 10 по скала от 1 до 10), като се отчита намаление от 1 процентен пункт спрямо есента на 2023 г. и -7 процентни пункта в сравнение с февруари/март 2019г., което, заедно с Естония (52%), представлява най-ниската стойност сред държавите членки.

 

Резултатите за ЕС показват, че гражданите са напълно наясно със значението на изборите в настоящия геополитически контекст, като осем от десет (81%) респонденти са съгласни, че това прави гласуването на тези избори още по-важно. Големи мнозинства във всички държави членки подкрепят това изявление. 62% от анкетираните в България отразяват същото мнение, което поставя страната на последно място сред държавите членки, а преди нея са Румъния (68%) и Естония (72%).

 

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, коментирайки резултатите от проучването, заяви: „Европейците са наясно, че залозите са високи пред изборните урни и че активността при гласуването е още по-важна в настоящия геополитически контекст. Призовавам нашите граждани да гласуват на предстоящите европейски избори, за да укрепят европейската демокрация и да оформят бъдещето на Европа.“

 

В края на този законодателен период, 81% от гражданите на ЕС имат положителна или неутрална представа за Европейския парламент, докато само 18% са с отрицателни нагласи. Нещо повече, мнозинството от гражданите в ЕС (56%) би желало Европейския парламент да играе по-важна роля, докато само 28% биха искали обратното, а 10% биха запазили ролята на институцията такава, каквато е сега. Данните за България сочат, че 77% от гражданите имат положителна или неутрална представа за Европейския парламент, докато 20% са с отрицателни нагласи, което поставя страната в средните за ЕС стойности по този показател. 41% от българските респонденти биха желали Европейският парламент да играе по-важна роля, като България е на едно от последните места заедно с Австрия (43%), Естония (41%) и Швеция (41%). 39% от българските респонденти биха искали Европейският парламент да играе по-маловажна роля, заедно с гражданите на Румъния, Полша и Нидерландия (всички с 37%), а 12% биха запазили ролята на институцията такава, каквато е сега.

 

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола добави: „Парламентът и Европейският съюз постигнаха резултати по безпрецедентен начин през последните години. Бяхме изправени пред изключителни и предизвикателни обстоятелства, но в резултат на това излязохме още по-силни и по-обединени. Парламентът е бил и ще продължи да бъде гласът и застъпникът на гражданите в ЕС.“

 

Европейските граждани биха искали борбата срещу бедността и социалното изключване (33%), както и подкрепата за общественото здраве (32%) да бъдат основните въпроси, които да се обсъждат по време на предизборната кампания. Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места, както и отбраната и сигурността на ЕС са на трето място по важност (с 31%). Значението, което гражданите отдават на отбраната и сигурността на ЕС, се е увеличило по време на парламентарния мандат, особено с оглед на агресивната война на Русия срещу Украйна. Сега този показател се споменава като първи (или съвместен първи) приоритет на предизборната кампания в девет държави, с най-високи стойности в Дания (56%), Финландия (55%) и Литва (53%). Данните за България относно приоритетите се припокриват със средните за ЕС, като от първостепенно значение за гражданите е борбата срещу бедността и социалното изключване (48%), следвано от подкрепа за икономиката и създаване на нови работни места (40%) и подкрепата за общественото здраве (34%). Следват въпросите с бъдещето на Европа (25%) и отбраната и сигурността (24%), а действията срещу изменението на климата и миграцията и убежището са на едни от последните места съответно с 10% и 11%.

 

Гледайки към бъдещето, гражданите на ЕС поставят отбраната и сигурността (37%) като първи приоритет при укрепването на позицията на ЕС в световен мащаб, следван от енергийните въпроси и продоволствената сигурност/селското стопанство (и двата показателя с 30%). За българските респонденти от първостепенно значение е фокусът върху енергийните проблеми (35%), следван от конкурентоспособност, икономика и индустрия (32%) и демография, миграция и застаряване на населението (32%), а на трета позиция поставят отбраната и сигурността (31%).

 

Докато четирима на всеки десет европейски граждани заявяват, че ролята на ЕС е станала по-важна през последните години, 35% смятат, че тя е непроменена, а 22% - че е намаляла. На национално равнище относителното мнозинство в 15 държави смята, че ролята на ЕС в света е станала по-важна през годините, като делът им достига 67% в Швеция, 63% в Португалия и 60% в Дания. В другия край на скалата са словенските и чешките граждани, които са най-склонни да посочат, че ролята на ЕС е станала по-маловажна (съответно 32% и 30%). Данните за България сочат, че 32% от респондентите смятат, че ролята на ЕС е станала по-важна през последните години, заедно с Австрия (32%), Естония (32%) и Кипър (33%), 39% считат, че тя е непроменена, а 24% - че е намаляла, което е близо до средните стойности за ЕС.

 

Почти три четвърти от европейските гражданите (73%, увеличение с +3 процентни пункта в сравнение с есента на 2023 г.) заявяват, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им, включително една пета (20%), за които те оказват „голямо“ въздействие. Също така голямо мнозинство от европейците са съгласни, че членството в ЕС е от полза за тяхната страна (71%). Тези резултати са стабилни в сравнение с есента на 2023 г. и продължават да стоят на високи равнища в целия ЕС. Данните за България показват, че 64% от българските граждани считат, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им (бележи ръст от +3 процентни пункта в сравнение с есента на 2023 г.), а 34% посочват обратното. Малко над половината (52%) от българските респонденти са на мнение, че членството в ЕС е от полза на страната ни, което я поставя на последно място сред държавите членки, преди нея са Австрия (56%) и Италия (59%). 32% от българските граждани са на противоположното мнение, което представлява едно от най-високите нива заедно с Румъния (30%), Италия (36%) и Австрия (39%).

 

Пълните резултати от проучването могат да бъдат намерени тук.

 

Контекст   

 

Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2024 г. беше проведено от социологическа агенция Verian между 7 февруари и 3 март 2024 г. сред 26 411 граждани от всички 27 държави членки на ЕС под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.

Снимки

 Геополитическата ситуация прави гласуването на европейските избори още по-важно Геополитическата ситуация прави гласуването на европейските избори още по-важно Геополитическата ситуация прави гласуването на европейските избори още по-важно