ОБРЪЩЕНИЕ НА СЛИВЕНСКИЯ МИТРОПОЛИТ АРСЕНИЙ ПО ПОВОД НИЗВЕРЖЕНИЕТО ОТ САН НА БИШВИЯ СВЕЩЕНИК ИВАН ИВАНОВ

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е НА СЛИВЕНСКИЯ МИТРОПОЛИТ АРСЕНИЙ ДО ОСВЕЩЕНИЯ КЛИР И ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ НА СЛИВЕНСКА ЕПАРХИЯ ПО ПОВОД НИЗВЕРЖЕНИЕТО ОТ САН НА БИВШИЯ СВЕЩЕНИК ИВАН ИВАНОВ

Боголюбиви Отци,

Братя и сестри,

Чухте за решението на Св. Синод на БПЦ-БП, с което беше потвърдено решението на Църковния съд на Сливенска епархия за низвержение от сан, без отлъчване от Църквата, на иконом Иван Иванов. Това не е обикновено събитие в живота на Църквата, такова решение се взима изключително рядко, трудно, след сериозна преценка и дълбоко обмисляне и винаги с болка. Такова решение се взема след като са изчерпани всички други възможности.

Църквата обича всички свои чада, моли се за спасението на всички и никога, при никакви обстоятелства не би искала да повреди никому. За да се прибегне към такова решение това означава, че тя многократно се е опитвала да го избегне, да не се стига до него, да се използват всички възможности, да се помоли многократно този, който е допуснал грешка да се поправи. Но, има една линия, от която насетне Църквата не може повече да отстъпва и няма право да отстъпва.

Нашият Господ Иисус Христос лично и много ясно е очертал принципа, по който следва да се постъпва спрямо тези, които нарушават правилата на основаната от Него Църква: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.“ (Мат. 18:15-17).

Още през 2018 година блаженопочиналият наш предшественик Сливенският митрополит Йоаникий, насаме и с отеческа любов е обърнал внимание на иконом Иван Иванов да спре с опитите си да въвежда новости в Богослужението. Той не го е послушал. Не един или двама, а повече свещеници през изминалите години са го съветвали същото, с което се е потвърдила всяка дума на неговия митрополит. Той не е послушал и тях. Нещо повече. Иконом Иван Иванов е дал дума на своя митрополит да се поправи и се е отметнал. Продължил е своеволията си. Поставил е себе си над Църквата. Смятал е, че само той е прав, а всички останали негови събратя, включително и неговите митрополити са криви. Впрочем така твърди той и днес. През 2024 година, на 10 октомври и ние в заседание на Епархийският съвет в присъствието на архиерейските наместници на шестте духовни околии, както и насаме го посъветвахме същото: да вярва на съборния разум на Църквата, да не прави нововъведения в Богослуженията, да спазва дадената дума. Той не послуша и нас. Не послуша двама и трима. Неговото поведение беше съобщено на Църквата, в лицето на епархийските органи. Отново бяха водени разговори. Той не послуша и Църквата. Какво трябва да направи Църквата в този случай? Да се подчини на отец Иван, ли? Или да постъпи така, както постъпихме ние? Иисус Христос ни е казал как се постъпва в такъв случай. И ние така и постъпихме. Съжалявам, но не ни беше дадена друга възможност. Впрочем, бившият отец Иван не постъпваше така. Той не изобличи на четири очи своите митрополити и не им каза, че постъпват неправилно, когато настояват да се спазват правилата и каноните. Той не беше намерил едного, или двама, или трима, които да ни кажат, че ние сме в грешка, а той е правият. Не, той не постъпваше така. За което още веднъж съжаляваме. Съжаляваме за него.

Искате ли да се запитаме: какво всъщност търсим ние в Църквата? — Нима търсим в нея поле за обществена изява и съответно за лична самоизява, които, уви, често падат под човешките норми за разумност, самовзискателност, скромност, сдържаност или приличие? Защо сме в Църквата? — Нима сме в нея, за да я превърнем в място за клюки, интриги, критики и осъждания? Защо сме в Църквата? — Нима, за да даваме с лекота категорични мнения по въпроси, за които не сме добре осведомени? За това ли сме в Църквата — за да богословстваме наляво и надясно, с безмерна гордост и с трагично лекомислие? За какво сме в Църквата? — За това ли, за да лъстим и мамим с думите и действията си непознаващите и неразбиращите каноните и учението на Църквата? Или сме в нея, за да търсим слава и почести, да видят всички: „Колко съм безстрашен и упорит в правотата си за реформа на Светата Литургия и светите Тайнства, и да покажа на моите последователи и подръжници, че не, не Патриархът, не Владиката, не Синодът, не духовниците в България, и в целия православен свят, не Канонът, не вселенските учители-литургисти - Йоан Златоуст, Василий Велики, Григорий Двоеслов, изобщо никой, освен мен не знае, как правилно трябва да се служи литурията и да се извършват тайнствата. Аз, аз, аз, само аз ще ви кажа, ще кажа на всички как трябва да се служи?“

За това ли сме в Църквата? Ние в Църквата ли вярваме или в себе си? На Църквата ли вярваме или на себе си? Явно има хора, които номинално се числят към църквата и даже към нейния свещен клир, но всъщност вярват само в собственото си „Аз“. Които през цялото време не са вярвали в Божия промисъл, нито в Божията воля, имали са си свое разбиране за вярата, за догматите и за каноните, въпреки че през същото това време са произнасяли думите на Господнята молитва: „да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“ (Мат.6:9-13). Кога са били искрени?

Вярващите знаят, че ние сме в Църквата, за да извършваме със страх и трепет своето спасение в Христа Иисуса. Ти, братко, си в Църквата, за да лекуваш собствената си болест, а не за да сипваш сол върху раните на другите болни. Ти си в Църквата, за да усвояваш в дълбочина с ум, сърце и живот светоевангелските истини, а не за да бъдеш незван учител на другите. Ти си тук, за да спазваш Преданието и да предлагаш на тези, които са ти се доверили, най-сигурната опора в този бурен и изменчив свят – вярата в Иисуса Христа и в Неговата Църква, а не да ги объркваш и разколебаваш допълнително.

Никога не бива да забравяме, че върховен критерий за истинност, каноничност, правилност в Православието е самата Истина. Тъкмо в това е смисълът на нашето съществуване като Църква – верността към духовната автентичност на Преданието, верността към Църквата, като жива приемственост, като Тяло Христово и стълб на Истината. В тази посока на мисли, е добре да поясним, че каноническото предание в Църквата е част от догматическото предание – каноните са всъщност догматите на вярата, приложени в практическия живот на Църквата, а не са автономна система от самодостатъчни правила. Каноните са изначално верски и духовни по естеството си, а не са формални юридически категории, които могат да се откъснат от духовната същност на Църквата.

Да потъпчеш канона, да измениш преданието на Църквата – т.е. Светата Евхаристия, Светите Тайнства със свои измислени служения е хула против Светия Дух, защото цялото учение на Църквата е боговдъхновено. А сме строго предупредени от Самия Господ: "Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят." (Мат. 12:31-32).

Моля ви, помислете най-отговорно за всичко това, преди да критикувате решенията на Църковния съд и на Светия Синод и да бързате да съдите Църквата. Ако някои си мислят, че решението на Църквата относно бившия свещеник Иван Иванов е някаква административна форма за лична саморазправа, ако някои си мислят, че това решение е плод на лична неприязън, то такива хора не разбират същността на Църквата. Ако някой смята, че Свещеноначалието е подходило към тежкия проблем с един свещеник безотговорно, безпринципно, преднамерено и от лоши чувства към него, ако този някой смята, че Църквата се ръководи от лични симпатии и антипатии, ако смята, че постановленията на светите Вселенските събори, свещените канони и правила на Църквата нямат значение, то какво търси той тук? Ние, останалите сме тук, за да вървим по пътя на християнския живот в дух и истина. Който иска да усвоява злокачествени заместители на истинските духовни стойности, злокачествени заместители на истинското православно богослужение и чисто богословие със свои, не принадлежи към нашата общност. Това е.

Великият светител на Православието, когото и дядо Йоаникий много обичаше - Филарет (Дроздов), казва : „Трябва да се щади всеки, но още повече трябва да се щади светостта на олтара!“ Затова бих искал ясно да се разбере от всички: Светата Православна Църквата няма право да прави и не прави компромис със Светата Литургия, със Светите Тайнства и с начините да се изповядва и практикува нашата вяра, такива, каквито са ни завещани от Вселенските събори и отците на Църквата! В тази Епархия няма да правим компромис с вярата, догматите и правилата на Светата Църква! Православната Църква е Една, Свята, Вселенска и Апостолска и е единствената носителка и пазителка на Истината. Ние не сме една от „многото църкви“, ние не сме секта и няма да допуснем сектантско поведение в нашето тяло! Ние сме Църквата с главна буква и ако тази Църква е оцеляла две хиляди години, то е защото е спазвала правилата си такива, каквито са, защото не е допускала нововъведения и реформи, продиктувани от човешко самомнение и гордост, защото не се е стараела „да се хареса“ и не е правила компромиси. Точно поради тези причини тя ще остане тук до края на времената и портите адови няма да й надделеят (Мат.16:18). Започнем ли да я реформираме според личните си прищевки ще я изгубим, а загубим ли нея ще сме загубили всичко, което има смисъл. Както постепенно губят смисъл всички онези, които са изгубили пътя към Църквата. Доказателствата за това са пред очите ни.

Скръбен е пътят, който избра бившият свещеник Иван Иванов. Не можа ли любовта на митрополит Иоаникий, нашата любов, любовта на неговите събратя да го възпре? Възможно е тя да не е била достатъчна. Но, вярно е също, че единствено истинското покаяние е способно да усвои - било оскъдно, било изобилно - проявената любов. Без покаяние по същество от страна на лекувания, любовта, уви, губи своята лечебна сила и, даже против желанието на лекуващия, вместо лечение, се превръща в изобличение.

Да просвети Господ всички ни, за да осъзнаем защо сме в Църквата! А на мирянина Иван Иванов ще кажа – ние го обичаме. Колкото повече ни мрази, колкото повече хули и обижда Църквата, стоейки извън редиците на нейния клир, толкова повече ще го обичаме, защото това е неотменима Господня повеля. Колкото повече обяснява на миряни как само той е правият, а църковната йерархия не заслужава доверие, толкова повече ще се молим за него и за заблудените от него души. Вярваме, че ако той, както твърди, все пак обича Бога, то Бог ще му помогне да намери пътя за личното си спасение.

Бог да помага и на всички нас! Амин.

15.02.2026г.

Неделя Месопустна на Страшния съд

гр. Сливен

Files