Надя Неделина на 96!

Надя Неделина на 96!

Честит рожден ден на голямата българска поетеса!

Закъсняла птица

С душа неуморена от измами

копнея пак за срещи и раздели...

Неистово ме вика пак кръвта ми

през нощи черни и през нощи бели.

И тръгвам, и ръцете си протягам -

с горещи длани да докосна здрача,

от глухата си стая да избягам -

отново да се смея и заплача.

Не иска в самотата да изтлее

сърцето - за безумства зажадняло.

В кръвта ми птица закъсняла пее

и чудото очакват дух и тяло...

Надя Неделина

Надя Неделина(Гетман) е родена е на 25 февруари 1916 година в Сливен. Учител, журналист, писател . Почетен гражданин на Сливен. Носител на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов". Близка приятелка на Елисавета Багряна и Дора Габе и на др. големи български творци. Учредител на СНБП.

Израснала в бедност, но в интелигентна среда в родния Сливен, тя е родственица на първата българска учителка баба Неделя Петкова, пристрастна към борбата за справедливост, участничка в съпротивата срещу фашизма, дългогодишна учителка, журналистка и редакторка на сп. „Лада". Близо 40 години тя бе съпруга на ген. Александър Гетман (зам.-председател на Комитета за култура и генерален директор на Националната опера и Народния театър. Десетилетия

Надя Неделина носи мъката по рано изгубения син, но намира сили да живее и твори и в днешния български делник.

Автор е над 30 книги за деца и възрастни, сред които "Приказка за добрите животни и вълка", "Звездичка", "Бели цветя", "Те изграждаха комбинат", "Как Васката стана партизанин", "Спасени цветя", "Път към свободата", "Синият вятър", "Хайдушки корени", "Пейте ми, птички", "Трябва някой да дойде", "Избрани песни за деца и юноши", "Върху жаравата на времето", "А исках да обичам", "Човек ли съм ?","Родени от самота","Белези от пътя", "Небето се завръща", "Така видях Сливен, когато бях дете", "Лицето на залеза", "Непослушното мече", "Клончето се смее", "Калина", "Повиках те в съня си", "Върни ми лятото", "Сълза в окото на всемира", "Глад за нежност", "Копнеж по роден край", "Звездни сълзи", "Глад за нежност", „Жажда за горене" и др. Преди десетина години поетесата дари на община Сливен ценна колекция от графики на Илия Бешков, били притежание на семейство Гетман.

Животът на Неделина преминава в три епохи: „Времената се менят и който издържи, остава. Аз издържах, защото може би у мен има нещо по-друго, заложено от самата природа, пък имам и една сливенска закалка. А може би нося и една вътрешна сила, защото никога не съм стигала до дълбочините на отчаянието. Дори когато съм се чувствала на дъното на океана и съм усещала над себе си тонове вода, аз съм си казвала: Не, аз ще бъда горе, аз ще изплувам! Винаги така съм подхождала. Но не приемам опошляването на живота, на младежта, обезродяането."- споделя тя.

Поетесата носи своите " белези от пътя" с гордост. И в зрелостта си тя е творчески устремена. И нито с жест, нито с дума дава знак за отстъпление от живота, за примирение с нелеката българска съдба. Откъде тази духовна сила у една жена? Откъде този духовен стоицизъм? Колко са хората като нея, които и на деветдесет и пет изпълват със съдържание всеки свой ден? Малцина са тези, които на такава достолепна възраст като нейната творят и мечтаят. Безспорно причините за жизнената й мощ могат да са различни, но струва ми се, една само може да е от първостепенна важност - творчеството. Само то би могло да събужда всекичасно в човешкия й дух неутолими желания и копнежи. Само то би могло да отпилява " грижите на тоя свят", да пречиства "от всяка болка и лъжа! Творчеството! То вероятно дава на Неделина оня действен тласък за един продължителен и съдържателен жизнен и творчески път.

Надя Неделина е самобитен автор с ярко изразен творчески натюрел. От словото й можеш да почерпиш много жизнена сила и топлина, защото то утвърждава живота и хармонията в него. Но онова, което се налага с огромна сила в произведенията й, е любовта към човека, земята българска и света. (Може би точно любовта, която носи в себе си, й открива пътеката на вечната младост?) Валидни за Неделина са думите на Дора Габе: "Човек може да пише само когато в сърцето си има голяма обич." А тя наистина носи голяма обич в сърцето си към родовото, непреднамерена и чиста любов към народа български. И Сливен, родният град на поетесата, е част от образа му. Пред него тя коленичи, говори с възторг и опиянение. Без поза, без да " гримира" стиховете си, излива вълненията си, породени от спомените за детството в града на дедите. Благоговее пред родния дом. Спонтанно и искрено, родолюбивото чуство в стиховете й за Сливен завладява. Неделина изстрадва, преживява всеки спомен и образ от миналото, прекланя пред родната земя: „Земя на изгреви и залези,/земя на песни и сълзи,/земя на корени и кости,/оплели черната ти пръст,/на ятагани и гъдулки,/на пепелянки и звезди./Тъй малка си, а тъй голяма/във своята родилна мощ."

Без съмнение, когато говорим за твореца и човека Надя Неделина, в чийто сърце има голяма обич, ще бъде непростимо, ако не подчертаем дълбоките хуманни чувства, на които е подвластна, вярата й в човека и неговите възможности да промени света.

Затова не се учудваме, че атмосферата на книгите й е обагрена от благородството на духа й, от любов и вяра, от нравственост и дълбок жизнен хуманизъм.

Да е жива и здрава голямата поетеса! Честита 96-та годишнина, Надя!

А Сливен? Е..., дано милеещите за духовния облик на Сливен не забравят, че „В началото бе словото...", а политическите страсти и боричкания- те са временни! Политиците идват и си отиват, остава само словото, добрата дума и надеждата, че Сливен ще пребъде!

Дано сливналии не забравят поетите си, защото в стиховете им пулсира кръвта на родния ни град...

Соня Келеведжиева