Честит да е националният празник

Уважаеми съграждани,

В българския календар има много светли дати, бележещи значими събития. Но денят, който ни вдъхва гордост и самочувствие на българи е Освобождението ни от османско робство, 3 март! Този ден ни дава повод за исторически размисъл, за равносметка, защото бележи възкресението на България на европейската политическа карта, защото слага началото на дългия процес на духовно възкресение и национално самосъзнание, на формиране на институции, както и на развитието на нов политически живот. На 3 март 2012 се навършват 134 години от Освобождението ни. Помним ли този ден? Летописите разказват, че на тази дата през 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Н.П. Игнатиев и А.И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Договорът урежда устройството и управлението на България. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Договорът предвижда също така да се плаща специален данък на Високата порта. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново. Няколко месеца по-късно обаче, през юни 1878 г., на Берлинския конгрес картата е прекроена, а България – разпокъсана. От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Летописците изписаха много страници с кръв и кармин, за да се помнят във времето хора, подвизи, проявен героизъм, крепости...

А ние, четящите летописите, нека не забравяме песните за Шишмановите войни, хайдушките копнения, прегорели като есенната шума на стария Балкан.

Нека затаим дъх пред подвига на Шипка и коленичим смълчани!

Нека закънти победното “Ура!” в душите ни, за да се вгледаме във времето и в себе си, за да пребродим земята страдалница, за да чуем гласовете на дедите ни, които зоват за достойни дела!

Имаме духовните опори на миналото. Имаме нашия Паисий и Софроний, Караджата и Хаджи Димитър, Ботев, Левски и Раковски, песните на Даскал Добри, имаме светлите примери на знайните и незнайни герои, дарили свободата ни.

Нека не се срамуваме да се наречем българи, да не се срамуваме от езика, от историята си...

Извоювали сме с огън и меч свободата си- с дела да заслужим мястото си на българската земя.

Поклон пред величието на героите на България !

ЧЕСТИТ 3 МАРТ !

Председател на ОбС Сливен

Соня Келеведжиева