Екип на Канал 1 на БНТ беше в Сливен от 24 до 27 октомври, за да заснеме документален филм за нашия град.

Той ще бъде излъчен в рубриката „Заедно" на 5 ноември /сряда/ с повторение в петък и две излъчвания по Сателитния канал БНТ САТ.

Това е рубрика, в която се представят различните етноси, живеещи на територията на България. А провокацията за филма за Сливен, както заявиха от екипа, идва от книгата „Празникът – моят и на другия до мен" и от прочетените в интернет думи на областния управител Христина Чолакова, че областта ни е изключително ценна и интересна от гледна точка на своето етническо многообразие и присъствие и че това е един добър старт, добра перспектива за развитието на туризма като отрасъл в цялата област. Хората от екипа останали много впечатлени от работата и целите на Областна администрация - Сливен в областта на етническите взаимоотношения и решили, че тази дейност и опит трябва да се отрази и популяризира.

През четирите снимачни дни на фона на празничната атмосфера в Сливен екипът засне интервюта с г-жа Чолакова, а след това и с представители на арменците, каракачаните, турците и руснаците. Но не новинарски тип интервюта, а структурирани на принципа на документалното кино като цялостен разказ. Идеята на документалния филм е да покаже празника като модел на делнична етническа толерантност. Като възможност да се демонстрира най-доброто и най-ценното, което всеки носи в себе си, всеки да се похвали и сравни с другия, да бъде великодушен, всепрощаващ и по-толерантен, отколкото е в сивотата на ежедневието. Да покажат, че никой не се притеснява, че е различен, а напротив – гордее се с това. И че може и така да живеем – заедно, без да се делим. И от друга страна – още веднъж да се потърсят приликите и разликите в обичаите и традициите, останали и до днес в празнично-семейния календар на българи, турци, роми, арменци, каракачани, руснаци и евреи.

Хората от екипа аргументираха идеята си за създаването на документалния филм за Сливен със следните думи:

„Абсолютно доброжелателни сме в желанието си максимално точно и реално да покажем примери на етническа толерантност чрез акцентиране върху културния етнодиалог. Наш неписан девиз е „колкото сме по-различни, толкова сме по-богати", т.е. чрез различията в народопсихологията, бита и традициите на отделните етнически общности ние търсим възможност за обогатяването ни като българи в името на едно по-добро общо бъдеще. В същото време чрез филмите си не само показваме хората на даден град /село/, но и правим своеобразна „визитка" на населеното място".