130 години от рождението на сливенския драматург Стефан Киров

На днешната дата почитаме един юбилей – навършват се 130 години от рождението на Стефан Стефанов Киров, роден на трети януари 1883 година в Сливен. Изтъкнат български актьор, проявил се и като режисьор, развил широка обществена и театрална дейност. Като студент в Москва изучава актьорско майсторство под непосредственото ръководство на известните театрали Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Като помощник - режисьор в театралната трупа на Вера Комисаржевска Стефан Киров обикаля Германия, Полша, Франция, Америка.

За пръв път се появява на софийска и българска сцена изобщо през 1909 г. в постановката на Народния Театър в спектакъла „Борислав” от Иван Вазов.

През годините на актьорската си дейност Киров е директор-режисьор на Русенския театър, основава Общинския театър в Сливен, създава драматичния театър в Бургас, ръководи драматичния театър в Пловдив. Основател е на Дома на изкуството и печата.

През 1919 година заедно със съгражданите си Сирак Скитник, Йордан Кювлиев, както и други видни културни дейци в лицето на Владимир Димитров – Майстора, акад. Николай Райнов, Иван Милев и др. основават дружеството „Родно изкуство”, поставило началото на интелектуален кръг, който прераства в движение на бележити наши художници.

През 1926 година Стефан Киров става съосновател заедно с други видни сливенски интелектуалци и на първия в страната Клуб на културните дейци в Сливен.

През 1935-37 година е председател на Съюза на българските артисти. Сред театралните му роли са: Лоренцо, Лучено, Парис („Венецианският търговец", „Укротяване на опърничавата", „Ромео и Жулиета" – У. Шекспир), Дамис („Тартюф" - Ж. Б. Моделиер), Бабутрен („Мадам Сан Жен" - В. Сарду), Сен Жуст („Смъртта на Дантон" - Г. Бюхнер), Юсов, Петър, Кулигин („Доходно място", „Лес", „Буря" - А. Н. Островски), Ферапонт („Три сестри" -А. П. Чехов), Васка Пепел („На дъното" - М.Горки) и др.

Постановки: „Тебеширеният кръг" - Клабунд, „Червената мелница" - Ф. Молнар, „Свети, но не сгрява" - А. Н. Островски, „Кройцерова соната" - по Л. Н. Толстой, „Престъпление и наказание" - по Ф. М. Достоевски, „Камо грядеши" - по X. Сенкевич „Самодива" - П. Ю. Тодоров, „Юда" - К. Мут.

Днес драматичният театър в Сливен носи неговото име, а родната му къща е популярно заведение за обществено хранене.

Молим всеки, който разполага с повече информация за нашия именит съгражданин да ни пише на електронен адрес governments@regionsliven.com . Така се надяваме да съберем нови и непознати досега факти и архивни материали за живота и делото на Стефан Киров.