146 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ГРАД СЛИВЕН

В навечерието на Освобождението, преди навлизането на руските части, положението в Сливен е нетърпимо. По улиците на града се скитат жени и деца от съседните разграбени села, а затворите са пълни с невинни българи, които всеки ден увисват на бесилото. Между затворените са едни най-видните граждани на Сливен. Арестувани и откарани в Цариград са 24 сливенски първенци, а от месец юли до месец декември 1877 г. в града са обесени 268 души.

Сливенското население търси закрила и помощ от духовния си глава отец Серафим, който се явява пред Садък бей и го моли да спре издевателствата и убийствата. Беят приема и дава своята дума, но още същия ден я нарушава и 10 българи са обесени.

По време на Руско-турската война (1877-1878) град Сливен остава встрани от военните действия, но заема важно място като стратегически и снабдителен пункт за воюващите страни.

С настъпването на руските войски, турците предусещат, че краят е близо и напускат града. По заповед на Садък паша и Хюсеин паша Сливен е запален. Унищожени са Сарашката чаршия, Сливенската библиотека, Аба пазар, Тюфекчийската чаршия, Житния пазар, Темната чаршия, Клуцохорското училище, превърнато в склад. Изгорени са около 800 дюкяна и над 100 къщи.

На 14 януари /2 януари стар стил/ 1878 г., преди да напуснат града, отстъпващите войски взривяват и големия муниционен склад (джебхане). Взимат със себе си и телеграфния апарат, като по този начин прекъсват комуникацията.

Жителите бягат и търсят спасение в крайните квартали и в близката планина. В безизходица и подложени на гонения са както българите, така и турците. В Сливенската кааза са унищожени 1290 къщи, 9 църкви и 600 други сгради.

Дългоочакваната помощ не закъснява – на 16 януари /4 януари стар стил/ 1878 г. в града победоносно влизат Втори дивизион на 13-ти драгунски полк, под командването на майор Виктор Кардашевски и части от 23-ти Донски казашки полк, с командир полковник Николай Бакланов.

На 17 януари /5 януари стар стил/ 1878 г. четата, водена лично от Панайот Хитов влиза в Сливен, впоследствие войводата достига до Одрин, в авангарда на руската армия. За участието си във войната Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав ІІІ степен”. На следващия ден –18 януари /6 януари стар стил/, пристига и Жельо войвода със своите момчета.

На 20 януари /8 януари стар стил/ 1878 г. в града влизат и основните части на руските войски – пехотата и артилерията, водени от генерал-майор Безяев.

В тържественото посрещане на руските войски се включат жителите на града, а приветствена реч на руски език произнася лично поетът Добри Чинтулов.

Сливен не чака своето освобождение даром. Много дава градът ни, за да помогне за успешния край на войната. Около 70 души, които участват в Българското опълчение и воюват за свободата, са родом от Сливен.

Делят ни 146 г. от онзи паметен ден, в който свободата на нашия град е извоювана. Поклон пред делото и саможертвата на всички, посветили живота си за нашето Освобождение!