Не сте влезли в системата

Sliven online

Sliven online
 

Начало

Категории новини

Други категоризации

Новинарски сайтове

Други източници на новини

Източници на новини

Търсене

Преводач

RSS

Сливен. Новини от източника. Последни новини

Какви решения взе днес Министерският съвет

14 февруари 2024 16:18, Людмила Калъпчиева
Излъчване: Туида Нюз преди 3 месеца, брой четения: 238
МС герб

МЗХ отпада от кръга административни органи, които възлагат свои дейности по системна интеграция на „Информационно обслужване” АД

 

Министерският съвет прие Решение за изменение на РМС № 727 от 2019 г. за определяне на административните органи, които при изпълнението на своите функции, свързани с дейности по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на системния интегратор - „Информационно обслужване“ АД.

С решението на правителството Министерството на земеделието и храните отпада от кръга на административните органи, които при изпълнение на своите функции, свързани с дейности по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на „Информационно обслужване” АД.

Намесата на външен за системата на МЗХ интегратор сериозно би затруднило подпомагането на земеделските стопани в контекста па изпълнението на Общата селскостопанска политика на ЕС, съответно събирането на статистически данни и отчитането на дейностите към Евростат.

 

Студентските общежития ще се ремонтират с до 200 млн. лв.

 

Общежитията на студентите ще се ремонтират с до 200 млн. лв. по програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, реши правителството. Допълнителните 100 млн. лв. над първоначално заложеното финансиране ще се използват за модернизация на управляваните от държавните висши училища общежития. Освен, че увеличи средствата по програмата Министерският съвет удължи и нейното действие с една година - до края на 2027г.

Със същия срок се удължават и още две програми за разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в системата на образованието. Това са програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища и за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища. Всяка от тях е с бюджет от по 240 млн. лв.

И трите програми са в процес на изпълнение, като подаването на проектни предложения вече е приключило. В момента се разглеждат всички документи за извършване на класиране в съответствие с критериите, определени в програмите и разпределяне на определения ресурс.

 

Правителството одобри годишните разчети на сметката за средствата от ЕС на Държавен фонд „Земеделие” за 2024 г.

 

Министерският съвет одобри годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие” за 2024 г. Планирани са общо 3 209,29 млн. лева за финансиране на директните плащания на площ, пазарните мерки, Програмата за развитие на селските райони, Програмата за морско дело и рибарство и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г. От тях 2 752,99 млн. лева са за сметка на Европейския съюз и 456,3 млн. лева са от националния бюджет.

Предвидени са 997,01 млн. лв. за развитие на селските райони. Основно плащанията ще са насочени по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ и мярка 19 ЛИДЕР.

По линия на директните плащания, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са заложени 409,38 млн. лв. по ПРСР 2014 - 2020 г. и по новия Стратегически план 2023 - 2027 г. Обхванати са направленията агроекология, биологично земеделие, подпомагане в необлагодетелствани райони и други.

За пазарни мерки в секторите на пчеларството и лозаро-винарството, както и за „Училищен плод“, „Училищно мляко“ и други схеми са предвидени 137,63 млн. лв.

За директни плащания от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, в това число по схемата за единно плащане на площ, както и за обвързани с производството плащания за животни, плодове, зеленчуци и други са определени 1 620,28 млн. лв.

По Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. са разчетени 44,99 млн. лв.

 

Одобрена е информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2023 г.

 

Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за 2023 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси.

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2023 г. да бъде дефицит в размер на около 2,2% от прогнозния БВП, оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010). Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП).

Постигнатият по-добър дефицит по държавния бюджет за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лв. по сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, при спазване на утвърденото от Народното събрание салдо за 2023 г., за разплащане проекти на общините. Това дава увереност и предвидимост, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г., като инвестициите в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот на местно ниво се очаква да допринесат за ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план. След осигуряването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти, дефицитът на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,9% от прогнозния БВП.

Основни параметри по консолидираната фискална програма към края на 2023 г.

На база на данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 г. са в размер на 67 057,9 млн. лв. и нарастват номинално с 2 269,1 млн. лв. спрямо отчетените за 2022 г., за което основен принос имат данъчните приходи. Следва да се отбележи, че приходите по КФП са по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2023 г., основно поради забавянето на втория транш за България по Плана за възстановяване и устойчивост, който се очаква да постъпи през 2024 г. В частта на данъчните приходи превишение на годишните разчети се отчита при повечето данъци и осигурителни вноски, с изключение на приходите от ДДС от внос, мита и корпоративни данъци. Приходите от ДДС от внос и мита бяха негативно засегнати от текущата конюнктура на цените на суровия петрол, внесен за преработка, курсът на щатския долар, както и намалелите количества на внесените стоки, пораждащи ДДС, в т.ч. на суровия петрол. Подобрението от предходните месеци при ДДС от сделки в страната и вътреобщностни придобивания продължи и през декември, с което изоставането при този данък беше компенсирано.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52 324,2 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5 541,2 млн. лв. (11,8%) спрямо отчетените за предходната година, като формират 78,0% от общите постъпления по КФП. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 11 206,2 млн. лв., като нарастват с 12,9% спрямо 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22 755,8 млн. лв. и нарастват с 5,6% спрямо предходната година. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 734,7 млн. лв. (в т. ч. 949,2 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"), като нарастват със 73,1% спрямо 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 15 627,4 млн. лв. и спрямо предходната година нарастват с 13,8%.

Неданъчните приходи са в размер на 10 903,6 млн. лв., което представлява 97,8% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 830,1 млн. лв., като се отчита спад с 2 175,3 млн. лв. спрямо 2022 г. При съпоставката с предходната година в частта на постъпленията от помощи и дарения, следва да се има предвид постъпилият през месец декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост, в размер на 2 677,4 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2023 г. възлизат на 72 677,3 млн. лв., което е 98,1% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо 2022 г. с 6 565,0 млн. лв. (9,9%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.

Нелихвените разходи са в размер на 69 996,7 млн. лв., което представлява 98,8% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 60 729,8 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 9 202,7 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 64,2 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 830,8 млн. лв. (100,8% спрямо планираните за 2023 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1 849,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Салдото по КФП към края на декември 2023 г. е дефицит в размер на 2,9% от прогнозния БВП и се формира от дефицит в размер на 2,8% от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0,1% от прогнозния БВП по европейските средства. Салдото по КФП съответства на изискването на фискалното правило по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за публичните финанси. Предварителните данни сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикативното салдо по КФП в очакваното изпълнение за 2023 г. към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 г. в размер на 3% от БВП.

Размерът на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е 13,4 млрд. лв., в т.ч. 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

 

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма

 

Министерският съвет прие Решение на за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна е предоставена временна закрила в Република България, приета с РМС № 317 от 2022 г., изменена и допълнена с РМС № 535, 665, 856, 909, 963 и 1038 от 2022 г. и РМС № 141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 от 2023 г. и проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2024 г.

Плащанията са верифицирани за периода от 01.06.2022 г. до 31.10.2023 г. за 311 одобрени заявления на заинтересованите лица.

С приемането на настоящия проект на акт плащанията към одобрените за финансиране кандидати са в общ размер на 6 154 260,55 лв. с ДДС съгласно приложения Списък № 21, неразделна част от проекта на Решение.

След извършване на допълнителни проверки по предоставените от ДАБ и от ГД „Гранична полиция“ актуални данни са установени лица с временна закрила, които са напускали пределите на страната през времето на ползване на Програмата, извършени са и корекции във връзка със забавени от обектите регистрации в ЕСТИ и последващи регистрации в други обекти и подадените декларации от законните представители на лицата, извършващи дейност в обектите чрез Системата за сигурно електронно връчване.

 

Правителството се разпореди с имоти

 

Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на археологическа недвижима културна ценност и поземлени имоти, съставляващи неин териториален обхват - публична държавна собственост, за срок от 10 години. Археологическата недвижима културна ценност „Средновековна крепост „Маркели“ се намира в област Бургас, община Карнобат, землище на гр. Карнобат, м. „Дългата мера“ и е разположена върху два поземлени имота с площи 82 514 кв. м. и 363 994 кв. м. и е със статут на археологически паметник на културата /ДВ, бр. 35/1965 г./. Дейностите, свързани с опазване на имотите и на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Исторически музей - Карнобат.

Министерският съвет предостави безвъзмездно на Сухопътните войски и Военноморските сили управлението на четири имота - публична държавна собственост, разположени на територията на с. Калояновец, община Стара Загора, област Стара Загора и с. Новаково, община Аксаково, област Варна. Имотите са с отпаднала необходимост за Министерството на транспорта и съобщенията. Това ще подпомогне въоръжените сили при дейности, свързани с поддържане на способности, ранно предупреждение и неутрализиране на потенциални рискове и заплахи за националната сигурност.

По решение на правителството община Казанлък получава собствеността върху държавни имоти - частна държавна собственост за реализирането на обект: „Реконструкция на общински път SZR2070 и изграждане на велосипедна алея от гр. Казанлък до язовир Копринка“. Проектното трасе на обекта започва на 20 м след разклонението с първокласен път I-6 и продължава на запад в прав участък до Т-образно кръстовище с общински път SZR1066. Терените се намират в с. Копринка, община Казанлък, и до момента са били в управление на областния управител на Стара Загора.

С решение на кабинета Община Хасково получава собствеността върху поземлен имот - частна държавна собственост, в гр. Хасково. Теренът с площ 90 996 кв. м се намира в местност „Кара Ямач“ и ще бъде използван за разширяване на Централния гробищен парк в града. Имотът досега е управляван от областния управител на Хасково, но е с отпаднала необходимост за Областната администрация. Областният управител на Хасково ще трябва да разработи механизъм за контрол, чрез който да осъществява периодични проверки за изпълнение на условията, при които се прехвърля имотът. През терена преминават водопроводи и от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Хасково има искане съоръженията да бъдат изместени или всички сервитутни ивици да бъдат проектирани като алеи.

Министерският съвет обяви имот - публична държавна собственост за частна държавна собственост и го прехвърля в собственост на Община Сливен. Той се намира на ул. „Цар Симеон“ № 61 в гр. Сливен и представлява терен с площ 34921 кв. м по акт за държавна собственост заедно с построени в него сгради. Имотът ще бъде използван от Основно училище „Братя Миладинови“ - гр. Сливен за образователни дейности. Така учениците от училището ще могат да преминат от двусменен в едносменен режим на обучение.

 

Правителството даде съгласие за откриване на консулство на Република Молдова в Русе

 

Министерският съвет на Република България прие Решение за откриване на консулство на Република Молдова в Република България, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, със седалище в град Русе и консулски окръг, обхващащ територията на област Русе, както и за даване на съгласие Ставрин Михайлов Гиноолу- български гражданин, за изпълнение функциите на почетно консулско длъжностно лице на Република Молдова в Република България, със седалище в град Русе, и консулски окръг, обхващащ територията на област Русе.

Г-н Ставрин Гиноолу в качеството си на почетно консулско длъжностно лице се очаква да работи активно за поддържане и задълбочаване на отличните двустранни отношения между Република България и Република Молдова.

Откриването на новото консулство на Република Молдова в Република България напълно кореспондира на геополитическата линия на засилено сътрудничество и партньорство на ЕС и държавите-членки на ЕС с Република Молдова, препотвърдено с решението на Европейския съвет от 14 декември 2023 г. за стартиране на преговори за присъединяване на страната към Европейския съюз.

Настоящото решение ще допринесе за разширяване обхвата на възможностите за интензивно взаимодействие между двете страни в икономическата, културно- образователната, туристическата и други области от взаимен интерес.

 

Министерският съвет одобри Меморандум за сътрудничество със Сдружение „Асоциация Прозрачност без граници“

 

Правителството одобри Меморандум за сътрудничество между Министерския съвет на Република България и Сдружение „Асоциация Прозрачност без граници“. Документът е изготвен в израз на желанието на страните за полагане на общи усилия в превенцията и противодействието на корупцията и развитие на доброто управление и предлага рамките, в които това да бъде извършвано.

На базата на предвиденото в Меморандума страните ще имат възможност да трансферират ноу-хау във въвеждането на практически инструменти за добро управление, включително и тези разработени в рамките на ОИСР. Такива могат да бъдат международно признати стандарти в областта на доброто управление, разработените в рамките на ОИСР насоки, системи за оценка на качеството на управлението, механизми за прозрачност при работата с обществени ресурси.

В обхвата на сътрудничеството се предполага и съдействие на правителството в разработването и въвеждането на мерки от правен и икономически характер, които да насърчават и подпомагат субектите в публичния и частния сектор при въвеждането на мерки по приоритета „Политика за участието на държавата в публичните предприятия“ през призмата на изискванията за добро управление и интегритет.

Процесът на взаимодействие допълнително ще спомогне за предприемането на практически стъпки и своевременната информация за европейските и глобални процеси.

 

Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета ЕКОФИН

 

Министерският съвет одобри доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 16 януари 2024 г. в Брюксел.

По време на срещата Белгийското председателство представи своите приоритети в областта на икономическите и финансовите въпроси.

В рамките на Европейския семестър Съветът одобри заключения относно Доклада за механизма за ранно предупреждение за 2024 г., Годишния обзор за устойчив растеж за 2024 г., както и препоръката за настоящата година за икономическата политика на Еврозоната.

Участниците в заседанието направиха равносметка на икономическото и финансовото въздействие на агресията на Русия срещу Украйна.

 

Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, проведено на 23 януари

 

Министерският съвет одобри резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 23 януари 2024 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

Съветът обмени мнения по свързаните с търговията въпроси на селското стопанство. Делегациите на държавите членки изтъкнаха, че въпреки сериозните предизвикателства, пред които е изправен земеделският сектор на ЕС през последните години, Съюзът продължава да е световен лидер по отношение на конкурентоспособността, безопасността на храните и приноса си към международната продоволствена сигурност, до голяма степен благодарение на Общата селскостопанска политика. Дискусията се фокусира и върху търговията на ЕС с основните му търговски партньори, включително Украйна, Обединеното кралство и САЩ. В тази връзка държавите членки потвърдиха подкрепата си за Украйна и ангажимента си да допринесат за глобалната продоволствена сигурност, като същевременно отчитат въздействието върху пазарите на ЕС и необходимостта да се прогнозира в дългосрочен план.

Съветът дискутира темата, свързана със Стратегическия диалог относно бъдещето на селското стопанство в Европа — инициатива, която стартира на 25 януари 2024 г., с цел деполяризиране на дебатите относно зеления преход и гарантиране, че той ще се осъществява по справедлив, интелигентен и приобщаващ начин.

Министрите подчертаха колко е важно да се гарантира, че земеделските стопани в ЕС могат да продължат да обезпечават продоволствената сигурност по устойчив начин, при същевременно осигуряване на справедлив доход и адекватно финансиране на европейското селско стопанство, стабилност и предвидимост за сектора, както и насърчаване на процеса по обновяване на поколенията.

В областта на горското стопанство, Съветът обсъди предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно рамка за мониторинг за устойчиви европейски гори. Министрите приветстваха целта на законодателното предложение за осигуряване на надеждни и хармонизирани данни за европейските гори, с оглед подобряване на тяхната устойчивост в контекста на измененията на климата и загубата на биологично разнообразие. Същевременно мнозинството делегации акцентираха, че подобна рамка не трябва да води до дублиране на усилия, и че следва да бъде икономически ефективна.

 

„Амийра-ДД“ ЕООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ

„Алямски рид-Леваково“

 

„Амийра-ДД“ ЕООД, с. Долно Дряново, ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Алямски рид-Леваково“, разположена в землището на едноименното село, обл. Благоевград. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за 2 години. За този срок титулярят ще вложи минимум 30 хил. лв. в проучвателните дейности.

 

Одобрен е проект на Споразумение между Министерство на околната среда и водите и Европейската инвестиционна банка

 

Министерският съвет прие решение за одобряване на Споразумение за услуги за консултантска подкрепа на проекти между Министерство на околната среда и водите и Европейската инвестиционна банка. Европейската инвестиционна банка ще осигури експертна подкрепа за ефективно управление и изпълнение на статегическите инвестиции в приоритети „Води“, „Отпадъци“ и „Биологично разнообразие: на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. Споразумението между Министерство на околната среда и водите и Европейската инвестиционна банка е в обхвата на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на ЕС между правителството на Република България и ЕИБ, подписан на 7 юли 2022 г. Срокът на изпълнение на споразумението е до 1 март 2027 г.

Споразумението се финансира със средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) - национално съфинансиране, предоставени чрез Приоритет 6 „Техническа помощ“ на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г.

 

Одобрена е позицията на България по дело на Съда на Европейския съюз

 

Правителството одобри позицията на Република България по дело С-657/23 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на NEJVYSSI SPRAVNI SOUD (Върховен административен съд, Чехия). Преюдициалното запитване е във връзка с жалба на ищеца с инициали М.К. срещу решение на MESTSKy SOUD V PRAZE (Градски съд Прага) от 24 юни 2021 г., № 14 А 75/2020-55.

С решението правителството дава и съгласие за встъпване в производството. Конституирането на Република България като страна по това дело ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съдът на Европейския съюз с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.

 

Изменя се Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ

 

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

С промяната на нормативния акт се определят критерии за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, които осигуряват достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

В съответствие с поставената в Закона за здравното осигуряване цел, определените критерии за класифициране на приоритетни болници се основават на необходимостта тези лечебни заведения да разполагат с достатъчно структури по различни медицински направления, осигуряващи комплексност на лечението. Също така, е задължително тези лечебни заведения да разполагат със структури, които са от съществено значение за осигуряване на спешност, интензивно лечение и някои по- дефицитни спрямо потребностите на населението дейности.

Лечебните заведения, които отговарят на определените с Наредбата критерии ще получат възможност за допълнително финансиране, с което ще се осигури по-добър достъп на населението до комплексно болнично медицинско обслужване, включително на тежки и усложнени случаи.

 

Правителството одобри промени в Устройствения правилник на ИА „Автомобилна администрация“

 

Правителството одобри промени в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Създава се Главна дирекция "Автомобилна инспекция", която включва 27 областни отдела "Автомобилна администрация". Досега съществуваха 8 регионални дирекции „Автомобилна администрация“ в чиито състав се включваха по един отдел „Контрол“ и няколко областни отдели „Автомобилна администрация“.

Целта на промените е подобряване на контролната дейност на агенцията. По този начин областните отдели ще придобият по-голяма оперативна самостоятелност, което се очаква да намали административната тежест и да подобри контролната дейност на инспекторите. Локалните подразделения ще изпълняват контролни и административно-наказателни дейности, както и функциите по провеждане на изпити.

Измененията са насочени към оптимизиране на структурата и постигане на по-голяма гъвкавост и ефективност в дейността на регионалните структури, които извършват контролната дейност по места.

 

Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“

 

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвет „Общи въпроси“, което ще се проведе на 20 февруари 2024 г. в Брюксел.

Съвет „Общи въпроси“ ще започне подготовката на Европейския съвет на 21-22 март 2024 г„ на който се очаква лидерите да обсъдят темите Украйна; Сигурност и отбрана, Вътрешен пазар, Близък Изток и друти актуални теми към датата на провеждане на заседанието.

Полша ще представи свои инициативи в областта на върховенство на правото, с които да отговори на препоръките на ЕК в рамките на процедурата по чл.7 Договора за ЕС.

Министрите ще проведат работен обяд със заместник министър-председателя на Украйна по европейската и евроатлантическата интеграция Олга Стефанишина.

 

Министерският съвет прие законодателната си програма за първата половина на 2024 г.

 

 

Министерският съвет прие законодателната си програма за първата половина на 2024 г.

Законът за нормативните актове предвижда одобряването на проекти на закони и приемането на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет да се осъществява въз основа на законодателна и оперативна програма за шестмесечен период. Програмите осигуряват планиране на актовете, които Министерският съвет ще разгледа и приеме през периода.

Програмата включва 77 законопроекта като от тях:

- дванадесет нови закона/законодателни инициативи, на които ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието;

- шестдесет законопроекта за изменение и допълнение на действащи закони, на един от които ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието;

- пет предложения за ратифициране на международни споразумения.

Законопроектите в програмата включват мерки и са съобразени с Програмата за управление на Република България юни 2023 г. - декември 2024 г., Националната програма за развитие „България 2030“, Национален план за възстановяване и устойчивост (реформи за 2023 г. и за 2024г.), Плана за действие за 2024 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС и др.

Законодателната програма на Министерския съвет за първата половина на 2024 г. ще бъде публикувана на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

 

Министерският съвет прие оперативната си програма за първата половина на 2024 г.

 

Министерският съвет прие оперативната си програма за първата половина на 2024 г.

Законът за нормативните актове предвижда одобряването на проекти на закони и приемането на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет да се осъществява въз основа на законодателна и оперативна програма за шестмесечен период. Програмите осигуряват планиране на актовете, които Министерският съвет ще разгледа и приеме през същия период.

Оперативната програма дава информация за основните положения в проектите на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет и очакваните последици от прилагането им, за целите и основанията за приемане на актовете и сроковете за тяхната подготовка, съгласуване и приемане.

Оперативната програма дава възможност за повишаване на прозрачността на процеса по приемане на нормативните актове и създава условия за по-широко гражданско участие в обществените консултации по проектите на нормативните актове, включени в програмата.

В програмата са включени 62 проекти на подзаконови нормативни актове от компетентността на Министерския съвет, сред които:

- Правилници за прилагане на закони - 4 бр.;

- Наредби-26 бр.;

- Тарифи - 11 бр. и др.

Оперативната програма на Министерския съвет за първата половина на 2024 г. ще бъде публикувана на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

 

 

Министерският съвет и Виенският икономически форум организират съвместно Виенски икономически разговори - Vienna Economic Talks, в София

 

Правителството прие Решение за провеждането на Виенски икономически разговори (Vienna Economic Talks - Sofia Meeting 2024), организирани съвместно от Министерския съвет на Република България и Виенския икономически форум в периода 21-22 април 2024 г. в гр. София. Одобрено е също Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2024 г.

 

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в Неформална среща на министрите на туризма на Европейския съюз

 

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформална среща на министрите на туризма на Европейския съюз, която ще се проведе в периода 19-20 февруари 2024 г. в гр. Ла Юлп, Белгия. Проявата е част от календара на събитията в рамките на Белгийското председателство на Съвета на ЕС.

Тема на разговор ще бъдат политиките за насърчаване на цифров и зелен преход в туризма в контекста на Пътя за преход в туризма и Европейската програма за туризъм 2030 г., както и дългосрочната визия за развитието на европейската туристическа индустрия в рамките на следващия европейски мандат.

 

 

Министерският съвет одобри проекта GREENABLER за финансиране със средства от Модернизационния фонд

 

Министерският съвет одобри инвестиция с предимство - проект GREENABLER с бенефициент ЕСО ЕАД, за финансиране със средства от Модернизационния фонд.

Към момента България разполага с около 265 млн. евро за финансиране на приоритетните и неприоритетните проекти. С цел да бъде спазена времевата рамка за включване на конкретни проекти за одобрение от Инвестиционния комитет през 2024 г., Министерският съвет одобри Списък на инвестициите с предимство, предложени за финансиране със средства от Модернизационния фонд. На следващ етап ще бъдат предложени и други проектни предложения.

Проектът GREENABLER е разделен на две основни групи дейности. Първата е за реконструкция на 720 км. съществуващи електропроводи за повишаване на номиналното им напрежение от 220 kV на 400 kV и синхронизирана реконструкция на прилежащите им подстанции от 220/110 kV на 400/110 kV. Втората група е за реконструкция на електропровод „Хемус - Стара планина” от 220 kV на 400 kV, реконструкции на 888 км. електропроводи 110 kV и удвояване на 92 км. електропроводи 110 kV с цел увеличаване на преносната способност на съществуващи въздушни електропроводни линии.

Общият бюджет на първата група дейности е 568 млн. евро от Модернизационния фонд. За 2024 г. се финансира само първият етап, който е с бюджет 65 млн. евро.

Общата стойност на проекта GREENABLER е 857 млн. евро. Инвестициите за първата група в размер на 568 млн. евро са предложени за финансиране поетапно за 7 години от Модернизационния фонд, а за втората група в размер на 203 млн. евро - чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, глава RePowerEU. Останалата част от финансирането се осигурява от ЕСО ЕАД.

Предложената инвестиция е в подкрепа на заложените в Националния план за възстановяване и устойчивост проекти за въвеждане в експлоатация на 4,5 GW нови ВЕИ, като ще осигури необходимата техническа възможност за тяхното присъединяване към националната мрежа.

 

Правителството одобри позицията на българската страна за участие в прегледа през 2024 г. на закрилата на правата върху интелектуална собственост от Търговския закон на САЩ

 

Правителството прие Решение за одобряване на позицията на българската страна за участие в прегледа през 2024 г. на закрилата на правата върху интелектуална собственост по Раздел „Специален 301” от Търговския закон на САЩ.

Прегледът по въведения през 1988 г. Раздел 182 от Търговския закон на САЩ от 1974 г., известен като Раздел „Специален 301“, се извършва ежегодно. С него се идентифицират страните, които не предоставят адекватна и ефективна закрила на правата върху интелектуалната собственост и справедлив пазарен достъп за американски фирми, разчитащи на такава закрила. През месец април 2023 г. България бе включена в „Списъка за наблюдение“ поради недостатъци на разследването и реализирането на отговорност със средствата на наказателното производство в случаите на „онлайн пиратство“.

Поддържането на висока степен на защита на правата върху интелектуална собственост в дългосрочен план е от ключово значение. Отсъствието на България от списъците за наблюдение ще повиши доверието чуждестранните инвеститори и е предпоставка за откриване на перспективи за по-добро сътрудничество.

 

Утвърдени са годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд за 2024 г.

 

Министерският съвет утвърди годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд към министъра на финансите за 2024 г. С приетото решение се осигурява финансов ресурс за ефективно и ефикасно изпълнение на програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския социален фонд+, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, Механизма за възстановяване и устойчивост, двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Швейцарско-българската програма за сътрудничество и други инструменти за финансова помощ.

Решението е прието в изпълнение на чл. 81, ал. 1, т.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и с него се гарантира прозрачността при разходването на публични средства по програмите и механизмите, съфинансирани от ЕС.